автор: Layla

Кажи ми,
пил ли си роса
от устни сутрешни,
погалени
от палав слънчев лъч,
а жаждата да става по-голяма,
и да се спуска пламнала надолу
а път да няма, вярваш ли,
да няма.

Кажи ми,
къпал ли си се в очи,
на бистър ручей взели красотата,
и ромона във тебе да звучи,
и вихър от вода да те отнася,
а ти да плуваш в парещи лъчи,
и с бавни пръсти да целуваш мрака,
кажи ми, моля те,
кажи.

Кажи ми ,
газил ли си във коси,
блестящи в пеперуденото утро,
и тръпките през пламнали очи,
опариха ли плахата ти същност,
че карамелен погледът искри,
и пак като на глътки ме
поглъща
кажи ми, моля те,
кажи….

Потъвал ли си в пазви,
ми кажи,
такива дето давят и плувците,
такива, че излизайки от тях
бушуват като ураган вълните,
по тялото ти,
но не сещаш грях,
а сетивата сякаш са изпити,
потъвал ли си в пазви,
ми кажи….