автор: alisa

Този път не измислям. Затова е горчиво.
Уж сезонът е кратък, а пък нощите - дълги.
Или аз не разбирам, или тези щастливите
хем те гледат в очите, хем честно те лъжат.

Явно малко съм искала, а пък много съм взела,
но от толкова много ми идва до гуша.
Свободата изглежда е равна по бедност
на безплодна земя, почерняла от суша.

Има много причини. Все пак трябват виновни.
Най-виновният всъщност по привичка го няма,
по привичка забравя и изобщо не помни.
Нито белег от рана, ни кумува срама.

Този път не измислям. А сълзата, последната,
ще запазя за някой, да е сол във живота му.
Или аз не разбирам, или някой (по бедност)
вместо кърпа във бяло - развява потник.