автор: gadina_

Обичай ме! ... и аз ще се науча.
Та този ни живот е толкоз кратък,
Едва ли ще живея като куче
невярващо, че има "по-нататък".

Обичай ме! Но някак... търпеливо.
До днес животът кратък ме е учил,
че утрото е цветно или сиво,
но краят все е неблагополучен...

Обичай ме! Разбивай всички леми,
разбъркай всяка моя философия.
Обичай ме... със нежност за "големи"
Опитомявай лудите ми фобии...

Обичай ме! Изтривай всеки спомен,
безмълвен, но и твърд, категоричен.
И упорит бъди. Дордето се опомня
току пък виж и аз те заобичам.