автор: veronique

Искам да позная грешките
Моите грешки
Не твоите
Не чуждите
А тези, които са мои
Във мен
Да видя
раните,
Които причиних
Във мен
На сърцето си
И на теб
А и във другите
Думите, които изрекох
От които боли
Остро,
Като безнадеждност
Та добрината
Чак
Даже
Да крещи
От тая болка
Пуста
Онемяла
Като душата ми
Днес
Като деня
А после
Месеца, годината, живота ми
Загубили любов, подкрепа, истина
-какво по-ценно?
Изпратил душичката
По небесните пътеки
Да се лута
Сама, осиротяла,
Безкрайно добра
Да търси Свети Петър
И вратите към Рая
Че тук,
Живота
Бе тъй мъчен
И жлъчен
Труден
Отруден
Окалян
Окалвал
Освирепял и ридаещ
Прикован към ралото
Да оре
Безкрайните нивя
През онази жега
На август
От която, даже
И кръвта ти завира
А горе,
Където са слънцето и луната
Където седи Бог
А Свети Петър пази вратите към Рая
За такива
И само такива-
-големи сърца-
като твоето-
Има място.