автор: gadina_

Проклинам те, когато в нежна утрин
събудиш се до топло женско тяло -
с носталгия за мене да си спомняш
и как била съм аз за тебе само...

Проклинам те, когато се загледаш
в очи дълбоки, тъмни и искрящи -
във мислите ти аз да се усмихвам
и лявата ти област да се схваща...

Проклинам те, когато я намериш,
онази най-последната в живота
съмнение във тебе да извира
и мене да припомняш неохотно...

Проклинам те, до край да съм ти слабост
и вечно да се чувстваш раздвоен.
Проклинам те, до най-дълбока старост
с едно око да гледаш все към мен!