автор: heimdall

Сине мой!


Когато бях петнайсетгодишен, написах в един тефтер писмо до самия себе си. Трябваше да го получа на двайсет и пет. Беше добър замисъл. Увещавах сам себе си да не забравям, да не презирам наивните си идеи от юношеството. Мислите ми се промениха, разбира се, но и сега като се сетя за този порив, се чувствам горд от себе си. Може би съм позагрубял, но не съм станал по-малко склонен към умозрения и сантименталност. Признай, не ти ли харесва поне малко жестът на твоя старец?
Всъщност в момента, когато пиша това, нищо не ти харесва. Защото още не си роден. Но аз се надявам някога да имам поне един син, а защо не и цяла кохорта, та не е лошо отсега да си подготвя бащина мъдрост. Това е то, момчето ми, имаш предвидлив баща.
Сега ми се струва обаче, че би било жалко да пропилявам прекрасните си мисли само за себе си. По-благородно е, пък и ще принесе по-голяма полза, ако има поне още някой, който да се запознае с това, което съм разбрал от дните на младостта си, от малкия си опит и големите си размишления. Винаги съм смятал, че мога да преподавам. Забележи, не да изслушвам, а да увещавам. Да обяснявам. Да разказвам. Точно затова вярвам повече на писането, отколкото на разговора. Нека това бъде първата ми поука към теб: не съди нито по думите, нито дори по делата (това е толкова вулгарно), а търси най-фините, най-скришните мотиви на хората около себе си в техните монолози. В оплакванията или самохвалствата им. Най-монологични всички са в писането си. Сближавай се с хора, които обичат да пишат. Затова обаче, ти трябва да обичаш да четеш. Което пък е моя грижа. Обещавам ти, че когато се родиш, ще те науча да четеш гладко и да търсиш хубави книги още преди да навършиш и пет годинки. След това съдбата ти ще бъде в твои ръце. Може би като мен ще ти харесва да се вслушваш в гласовете на отдавна напусналите света (тоест да ровиш в прашасали томове) и да пишеш дълги излиятелни писма. Може и да си кажеш, че старият е с напълно погрешни схващания и да станеш шлосер, но преди това ще получиш моя дар.
И така, какво верую мога да ти оставя за размисъл? Какви са принципите, дето ме водят от момента, когато за първи път осъзнах собственото си съществуване, до днес? Това е въпрос, на който ще се постарая да дам ясен отговор колкото заради теб, сине, толкова и заради себе си. Учудва ли те това? Да, така е. Началата на живота ми са уж ясни и аз амбициозно сядам да ги подредя за непознат млад човек, но от друга страна те са от различни моменти, изковани в различни ситуации. Сигурно е само, че всичко, за което сега ти пиша, съм го преживял и премислил. По много от въпросите съм постъпил обратно на това, което си позволявам да те съветвам… и сега си тегля последствията. Колкото до принципите, едни са гъвкави, други - не. Като куп стари закони, които се нуждаят от ръката на реформатора. Нека двамата с теб, сине мой, се вслушаме в това, което този най-голям тарикат сред наивниците, тоест моя милост има да ни каже. Е, да, отново пиша и за себе си, а това показва, че човек наистина трябва да държи на монолозите. Както и че съм искрен. Научи се да си говориш сам.
Точка първа. Вярвай, че Бог съществува. Бъди сигурен в това, сине, защото красотата на света и неизменността на природните закони не оставят място за съмнение. Там, където няма съзнателен творец, няма и творение. Всеки аргумент на атеизма ще се разбие в тази простичка максима.
Точка втора. Не бъди напълно сигурен, че Го е грижа за нас. Но и не мисли, че е жесток. Много съм мислил по това. Ако вярваш, че Бог обича хората, става трудно да си обясниш защо допуска да стават нещастия. Ако решиш, че хората сами са си виновни като Го гневят, изниква въпросът какъв ще е този Бог, този създател, този любящ баща, който би наказвал по такъв начин, че често след наказанието нищо да не остава. Говоря за войните и природните бедствия. Ако решиш, че Той не се гневи, а позволява всичо това да се случва, за да изпитва хората и да калява стойностните сред тях, ще те учуди, че може да е чак такъв хладен садист. Не Го хули, Бог не е садист. Него може би просто не Го е грижа за теб и тогава въпросът защо е създал всичко, остава без отговор. Дълго време сам се убеждавах, че на Страшния съд всички без изключение ще бъдат оправдани - дори най-страшните престъпници. Че ще получат вечно блаженство и отговори на всеки свой въпрос. И че блаженството и отговорите ще са толкова добри, че напълно ще оправдават всичко преживяно. Но после нещо ме разколеба. Религията твърди, че не всички ще бъдат оправдани. Стана ми толкова жално за тези, които ще бъдат лишени от отговори, лишени от близостта на своя създател, лишени от свобода и съзнание! И си казах, че тук има нещо невярно. Или всички трябва да бъдат съдени, осъдени, помилвани и приети в Небесното царство, или Бог просто е незаинтересован от човешките съдби.
Всичко това, разбира се, може и да не ти е интересно, сине. Тъй че бъди спокоен, свършвам с духовните предмети. Ако пък ти е интересно - е, надявам се да имаме време за безброй разговори. Но бих предпочел да си пишем въпросите, отговорите и спорните твърдения на листчета и да си ги пъхаме под вратите, защото вече ти обясних, че не си падам по приказките, освен ако не ме оставят да говоря само аз.
Точка трета. Ако се опитват да те разсеят от това, дето си решил да правиш, ядосай се. Твоето време си е само твое. Ако случайно искаш да дариш от него на някого - на момиче, на приятел, на мен или на друг, то си е твоя работа. Може да ти се случи другият да те разкара, защото е зает. Тогава сам си дай сметка колко досадно е да те изтръгнат от заниманието, което си си наумил. Не го позволявай. Ако няма как да не го позволиш, свърши това, за което те викат, постарай се то дори да ти хареса или поне да се концентрираш в него, но после пак си знай своето. Ако все пак често те изтръгват от нещата, които правиш, продължавай да се ядосваш. Но никога недей да се разстройваш или да се отчайваш. Винаги имаш едно място, където си напълно сам. Където никой не може да проникне. Където си господар. Това място, сине мой, е вътре в главата ти. Мислите ти са твои. По време и на най-досадните щуротии, които могат да ти се стоварят, вътре в себе си разполагаш с добронамерен събеседник, уютен кабинет и безкрайно поле за размисъл. Когато вали студен дъжд и духа леден вятър, а ти нямаш палто и шапка, тогава в теб е топло и сухо. Вдигни измислена яка, нахлупи измислена шапка, вържи по-здраво пробитите си обувки и се изолирай. Ако имаш късмета да си саможив (а аз ти го пожелавам горещо), ще се озовеш на великолепно място. Седнал в удобно кресло, пред старинно писалище, с чаша димящо горещо питие по твой избор и далеч от всякакви там глупости. Навън и светът може да загива. Вътре си само ти. Няма ги страховете, няма ги болезнените равносметки, няма ги проклетите навлеци, които искат да ограбят мисълта ти. Душата ти, сине, е само твоя. Блажена самота! Виж обаче точки четвърта и осма.
Точка четвърта. Не се пристрастявай към точка трета. Така можеш и да полудееш, а това е неудобно, защото все пак трябва да има кой да те търпи, докато дразниш хората с високомерната си затвореност. Балансирай между приятното вътрешно изгнание и любезността. Тя също може да ти достави удоволствие понякога, тъй че от време на време вдигай кепенците на сърцето си. Но ти казвам, сине - внимавай кого пускаш вътре и колко надалеч. Не е хубаво да си винаги сам - човек трябва да има и хора, които да са му много близки; но не е хубаво и да си изложил най-съкровените си страсти на неподходящи погледи.
Точка пета. Влюби се на шестнайсет. Бъди щастлив, бъди разсеян, глупав и сантиментален и не се грижи много за успеха си в училище. Внимавай все пак да не те изхвърлят от гимназията. После цял живот ще помниш шестнайсетата си година. Влюби се пак на осемнайсет. Може и за същото момиче. Не се жени преди да навършиш двайсет и осем и гледай да си сигурен, че жена ти те обича до глупост. Най-добре емоционално да е страстна, интелектуално да е като теб, по интелигентност и егоизъм да е далеч под класата ти… и да те задоволява физически, разбира се. С една дума, намери си добра жена и да е малко по-млада от теб. Това е опитът на безброй поколения прадеди от мъжки пол, които говорят в кръвта ми.
Точка шеста. Обичай жена си и не й изневерявай. Изключително просташко е да си гадже или женен с някоя и да преспиш с друга. По-добре направо остави тази, която лъжеш. Ако трябва да робуваш на нещо, нека робуваш на сърцето си, а не на оная си работа. Ако момичето ти изневерява, по-добре да не го знаеш. Затова й вярвай, не я следи и да не ти пука. Ако ти пука и си ревнив, радвай се! Значи я обичаш, а да си влюбен е полезно за сърцето. Ако си сигурен, че спи с някакъв, подиграй й се и я зарежи. Напий се, забрави и си хвани проста, добродушна селянка. Това е съвет, мечта и непостижим идеал за мен. В момента съм сгоден за едва ли не първата си любов, но и на двама ни не е ясно дали не сме си омръзнали. Тя е отвратително интелигентна и душевно нестабилна. Надявам се един ден да ти стане майка, но по несгодите си с нея съдя къде сбърках. Би било прекрасно да не повтаряме поне тези грешки на родителите си, за които те ни предупреждават.
Точка седма. Бъди благ, добродушен, проявявай хумор и не обещавай нищо. Така ще те обичат. Когато те принудят да обещаеш, гледай да го изпълниш и съжалявай, ако не успееш. Но никога, дори да престъпиш клетва, не преставай да се обичаш. Убеди себе си, че си необикновен човек и тайно от другите си намирай оправдания за своите грехове. Греховете са неизбежни.. За нищо на света не споделяй този връх на безпринципността с никого! Освен може би със сина си.
Точка осма. Обичай кръвните си роднини. Те могат да бъдат всякакви луди и идиоти, но са твоя кръв и ще се изненадаш колко много биха направили за теб. Разбира се, във всяко семейство има по една черна овца, която отбягва другите и която те също отбягват, но гледай да не си ти. Бабите, родителите, лелите, братята и сестрите са богатство. Те са единствените хора, на които дължиш безусловна лоялност и които я дължат на теб. Особено добър и загрижен бъди към децата във фамилията - братовчеди, племенници, а най-вече към своите. Бъди справедлив към всички тях. Само на тях не се сърди, ако ти досаждат. Докъм дванайсетата си година те са свещени, защото са просто дечица. Никога не се дръж подло с дете. Само това никога не бива да си позволяваш. А, да. Старай се и да не убиваш освен ако не е в защита на живота си или на близките си. Ако искат да те мобилизират в армията, откажи. По-добре да те обесят за измяна, отколкото да вземеш участие във война. Нацията е абстрактно понятие. Едно абстрактно понятие не заслужава твоята храброст и саможертва.
Точка девета. Никога не мисли да ставаш монах, да бягаш от къщи или да се самоубиваш. Това просто е глупаво. Няма грешка, която да не може да се поправи с разумни действия и няма грешка, която да може да се поправи с неразумни.
Точка десета. Противно на всичко, казано дотук, бъди смирен. Не бъди самодоволен и надменен. Хубаво е да си спокоен и кротък, защото не знаеш в кой момент животът ти или поне плановете ти могат да претърпят провал. Казват, че "Господ обича сърце съкрушено". От мен няма да чуеш това. Човек трябва да е изпълнен с чувство както за собственото си достойнство, така и за собствената си нищожност. Тогава той може да понася еднакво весело и похвалите, и шегите. Гаври се сам със себе си, но не позволявай друг да се гаври. Научи се да търпиш добродушни присмехи. Сам обаче рядко се шегувай с хората и никога не го прави така, че да ги нараниш. Освен ако не мразиш в червата този, когото подиграваш, разбира се.
Точка единайсета. Не досаждай на никого освен ако не ти дължи пари или административна услуга. Ако ти дължи пари, все пак му досаждай само ако спешно ти трябват или ако не ти ги е върнал от много време. Ако е за административна услуга, нямай милост. Няма по-презряно същество от чиновника. Той трябва да бъде бит по душата от самото присъствие на високо навирения ти нос пред гишето му.
Точка дванайсета. Не кради абсолютно никога и гледай да не лъжеш. Поне не лъжи тези, на които държиш и тези, от които зависиш. Крал съм и съм лъгал, сине. Отвратително е. Не участвай в непочтени начинания. От това духът залинява и мъдрият човек става скот. Ако все пак ти се наложи да излъжеш скъп човек, бъди умен и го щади. Разкрий колкото можеш от истината, помни какво си казал и не се издавай, докато не мине поне година от лъжата, стига, разбира се, да не те хванат. Тогава е по-добре да спреш фарса. Ако никой не те разкрие и мине време, прецени сам дали признанието ще облекчи съвестта ти и дали онзи отсреща няма изведнъж да те намрази.
Точка тринайсета. Имай си хоби. Това подрежда вътрешния свят.Би било прекрасно, ако хобито ти стане професия.
Точка четиринайсета. Нека толерантността ти не те прави безгръбначен. Илюзия на калпавото ни време е, че две взаимопротиворечиви гледни точки могат да съществуват заедно. Не се обвързвай с хора, които пречат на яснотата на най-съкровените ти убеждения. Разбира се, нищо не ти пречи да промениш убежденията си. От друга страна, не ставай глупав пуритан. Ако си християнин, това не бива да ти пречи да харесваш арабски и еврейски писатели, нали? Оценявай красотата на чуждото и екзотичното. Бъди винаги еднакво готов да се вживееш в ролята на колонизатор, на турист и естет или на новопокръстен в дадена идея. Сърцето ти ще те води в правилната посока, а тя обикновено е - колкото се може повече относително безоблачно щастие на цената на колкото се може по-малко съпротивление, по-малко чужда и своя болка. И не си позволявай мизантропия: тайно в себе си и най-възвишените, и най-жалките са като теб. А ти си жалък и възвишен.
Точка петнайсета. Не се лишавай от мечти. Копней за Жената, за Професията, за Идеалното политическо устройство, за Новата философия, за Книгата, която ще напишеш или за Ракията, която ще изпиеш. Но се хващай насериозно само с мечтите, свързани с личността ти и никога с тези, които те водят към преобразуване на обществото. Така или се полудява, или се стига до диктатура, което е все същото. Споделай мечтите си само с любимото си гадже или само в пияно състояние.
Точка шестнайсета. Не взимай наркотици и не пуши трева. Може и да не умреш (не и от тревата), но при всички случаи ще станеш толкова тъп, че няма да си струва да се говори с теб.
Точка седемнайсета. Намери си приятели с интереси и характер като твоите. Щом аз, ексцентрикът, успях в това, и ти ще успееш. Хубаво е да имаш приятели. Ще си доставяте радост, ще се напивате по парковете, ще говорите задълбочени неща и ще си правите услуги един на друг. Освен това, за разлика от колегите, роднините и семейството, приятелите не досаждат. Но не пренебрегвай бабите, жена си и децата заради приятели! Ако имаш свестни авери, и те няма да изоставят дома си заради теб.
Точка осемнайсета. Не се срамувай от чувствата си. Понякога е за предпочитане да направиш нещо лигаво, истерично, невъздържано или просташко пред това да се пръснеш от фалшива умереност. Не прекалявай, разбира се. Не е хубаво да загубиш приятелство поради прибързаност. Но още по-лошо е да го пропуснеш от плахост. Прави жестове. Не бъди лицемерен със себе си и с тези, които обичаш.
Точка деветнайсета. Бъди щедър. Не си пилей парите, но ако ти поискат подарък, давай. И да не ти искат подарък, пак давай - особено на жени и деца. Ако си си заделил левче за малко удоволствие, мастичка нещо, един час в гейм-клубче или друго от сорта и видиш просяк, не се скъпи. От такава стиснатост после ще те боли сърцето и няма да изпиташ никакво удоволствие. То ще е по-голямо, ако го изпитваш по-рядко. Недей да се циганиш. По-добре да имат да ти връщат, отколкото ти да имаш да връщаш - почерпка, гостуване, подарък, пари или каквото и да е.
Точка двайсета. Бъди милостив. Ако поне малко следваш вбесяващите ми препоръки, на теб много ще трябва да ти се прощава, защото за много неща ще си виновен. Следователно и ти трябва да си склонен да прощаваш. Нищо по-грозно от крадец, който вика: "Дръжте крадеца!" Ако все пак някому не можеш да простиш, разделете се бързо и по човешки. Ако можеш, недей и да злословиш. Ако все пак си устат, поне проявявай хумор, а не празна злоба.
Точка двайсет и първа. За нищо на света не мъчи животни и насекоми и не унищожавай безпричинно растения. Заклевам те още: не бий по-малките и по-слабите от теб нито в училище, нито където и да е, освен ако някой по-слаб не тормози някой съвсем нещастен. Трябва да те боли дори от справедливия шамар, който ще удариш на детето си или от чехъла, който ще запратиш по кучето си. Никога не смей да удариш жена, ако не е дъщеря ти, която е виновна в нещо или някоя опасна луда. Ако искаш да стреснеш истеричка, най-добре й кресни.
Точка двайсет и втора. Имай се за благородник. Презри снобизма, но дръж на добрия вкус. Ако можеш, проявявай и добър тон. Дръж се мило и спокойно. Поддържай аурата на ведър, но зает с мислите си човек. Не се отдавай на много предразсъдъци, но което не обичаш, недей и да го търпиш. Знай на какво държиш, от какво се отвращаваш и защо. Не бъди притеснителен, доколкото ти е възможно. Истинският аристократизъм е в характера. Впрочем, къпи се често. Майка ми, твоята баба, казва, че на мъжа му личи кога си е хванал сериозно гадже според това колко редовно се къпе. Вярно е, но освен това хигиената помага да се чувстваш уютно и спокойно навсякъде.
Точка двайсет и трета. Не се стеснявай от това да си вземеш второ парче торта, когато ти го предлагат, но не си го поисквай сам, освен ако не си правил ти тортата. На хората им е приятно да си имат работа с човек възпитан, но и открит.
Точка двайсет и четвърта. Уважавай храната и най-вече хляба. Почитай празниците. Избери си религия и бъди едновременно почтителен и разумен в спазването на предписанията й. Не си въобразявай, че можеш да си измислиш религия, това е глупаво. Моли се когато и където искаш, от сърце. Дръж на ежедневните малки форми на внимание към приятелите си и на ежедневните малки форми на почит към Бога, ангелите, светците, мъртвите и към духовете на всяко място. Страхувай се от дявола, както се страхуваш от по-мрачните пориви на душата си и го мрази, както мразиш тях. Все пак, не бъди суеверен и не вярвай много-много на приказките за извънземни, екстрасенси, чудеса, магии и астрологически шашми. Ако имаш щастието да видиш истинско чудо, пази го в сърцето си. Можеш да го разкажеш само в много специален момент и на много специален човек (никога пред голяма компания). Но, прощавай, аз пак се увлякох в метафизика. Както и да е, най-хубавото, което може да ти се случи в този смисъл, е да си православен. Тази наша вяра е истинско щастие и дава огромна свобода, да не говорим, че ако изобщо има истинна религия, това е православната. Като детенце не вярвах, но после имах тази радост. Точно в момента пак съм разколебан (както си разбрал от точка втора) и безкрайно съжалявам за това; надявам се да го преодолея. Не си задавай много въпроси относно вярата, но ако веднъж си се зачудил за нещо, намери му отговор. Ако можеш да обичаш Бога и вярваш, че и той обича теб и всички останали, това е прекрасно.
Точка двайсет и пета. Наскоро започнах да откривам, че светът е несправедлив, а животът - труден. Ако и ти се натъкнеш на същото горчиво познание, възприеми го, но не се отчайвай. Продължавай всячески да се стараеш да си доставяш радост и лекота. Без да вредиш някому, нали така?
Точка двайсет и шеста. Ако си наследил нещо от склонността ми към размисъл, ще установиш, че повечето хора са възглупавки и обикновени. Не ги презирай, просто си търси дружбата на необикновените. Внимавай: тези с престъпни наклонности са всъщност най-скучни!
Точка двайсет и седма. Ако немощен старец, лелята, дето мете входа или беднякът, който бърка в торбите със стари дрехи, току-що изхвърлени от теб, те заговори, не обръщай гръб. Бъди любезен с такива хора. На тях ще им е приятно, а твоят дух ще стане по-висок. Ако помияр се умилква край теб, дай му парче хляб, но първо го погали. Може би животното е искало точно това, а не хляба ти. Ако дете-просяче ти поиска пари, не му давай. Купи му баничка или ябълка, защото нея не могат да му я вземат старите просяци. Ако в един момент си дадеш сметка, че сам си беден, бъди весел. Можеха да ти се случат по-лоши неща като глупост, лудост или коравосърдечие. Не се гнуси от грозните, старите и болните. Какво си мислиш - че вечно ще си на двайсет? Те също са били красиви, млади и здрави.
Точка двайсет и осма. Ако ти се удаде възможност, пътувай. Това е едно от най-хубавите неща, които човек може да изпита. Говори чужди езици, разглеждай нови страни и градове. Опивай се от мисли за пътешествия. Носи си сувенири и снимки. На стари години спомените и снимките ще ти станат основна храна, а на млади ще имаш какво да разказваш на маса.
Точка двайсет и девета. Бори се с мързела си. Аз много си патя от него и те уверявам, че е порок, който може да ти докара големи неприятности. Дори да си склонен към приятно безделие, то не бива да те прави нерешителен.
Точка трийсета. В деловите работи бъди недоверчив и коректен. Внимавай какво подписваш. Създавай си връзки. Ако лъжеш държавата като не си плащаш данъците или слагаш кабел на мястото на бушона, не се притеснявай. Така правят честните хора. Е, нечестните също, но не това е, което ги различава.
Точка трийсет и първа. В малките неща бъди точен. Дръж четката си за зъби в банята, а якето - на закачалката. Пресичай на зелено. Когато караш велосипед, давай знак с ръка накъде завиваш. Това ще те издигне над простата тълпа и може някой път да запази живота ти.
Точка трийсет и втора. Лъжи само лудите учители. С нормалните, но злонамерени не се карай непрекъснато. Просто ми казвай за тях и сетне се наслаждавай на ефекта. С добрите се опитвай да се сближиш. Ако изядеш боя от съученици, не ми се оплаквай, стига да не си пострадал сериозно. Ако родител на съученик, който си напердашил, ти посегне, кажи ми. Ще падат глави.
Точка трийсет и трета. Ако вземеш, че пропишеш, прави така. Всеки текст редактирай внимателно. Преди да го дадеш на някого, оставяй го в бюрото си поне десетина дни, без да го поглеждаш. Сетне пак го редактирай и ако и сега не ти харесва, изхвърли го. Особено внимавай с нещата, които веднага си харесаш. Обикновено те са най-лигави и графомански. Отлежалите и редактирани текстове можеш спокойно да ми предлагаш. Ако искаш, ще си говорим за тях. Ако не искаш - няма. Тези наставления спазвай, докато не ти стане лесно да пишеш. Разбира се, не е задължително да прописваш. Ако обаче, под напора на страстите, ти се ще да пишеш на гаджето си, започни с писма в проза и - по-рядко - с бели стихове. Ритмуваната и римувана поезия остави за след седемнайсетата си година или, ако можеш да се въздържиш, за още по-късно. С философия не си губи времето да се занимаваш самостоятелно. Нищо ново няма да измислиш. Просто чети старите автори и се смей на грешките им. Само на Декарт не смей да се смееш, не и пред мен. С разкази не се захващай преди да си свикнал да пишеш хубави писма и, ако е късмет, есета. Роман или пиеса напиши чак като станеш на четирийсет. Трактат - на шейсет. С научна псевдолитература, ако имаш влечение, можеш да се занимаваш още от петнайсетгодишен
Предполагам, че нормалните ни взаимоотношения на баща и син ще доведат само до това - ти ще станеш идеалист там, където аз съм циничен и циник там, където съм наивен. Просто е задължително да не си съгласен с нищо, което ти казвам. Може би трябваше да ти напиша обратното на това, в което вярвам, но не се сетих навреме, а сега не искам да трия и да пренаписвам.
Може би с времето ще добавя още точки.
Обичам те. Баща ти.