 |  автор: BlackCat
Докато бавно осъзнавам
безбройните значения на пустото,
си мисля: колко ли остава
още неусетно да пропусна? Колко примирения да сложа
в графата на безценните трофеи:
спасяване на собствената кожа
от зъби на измамени доверия;
обстрелване на кули от илюзии,
попаднали в засадата на разума;
превързване на колене охлузени;
самолинчуване... и други разни.
И всичко за едната гола мъдрост!
Инстинкта да се правиш, че те има!
И кой ли още мога да излъжа,
щом в себе си почти не се намирам?
Освен когато бавно осъзнавам
безбройните значения на пустото...
Навярно и това е оцеляване,
когато не е прекалено късно...
Публикувано от BlackCat на 14.06.2005 @ 22:56:58
| Рейтинг за текстСредна оценка: 4.55
Оценки: 18
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Докато бавно оцелявам..." | Вход | 18 коментара (39 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Докато бавно оцелявам...
от arlekin на 14.06.2005 @ 23:08:37
(Профил | Изпрати бележка) | Оцеляваме бавно!
Но е важно да оцелеем!
За да ни има!
Мило коте, разтърсващ е стихът ти!
Чета те и те препрочитам.
Мило, много е силно!
Ти си....Знаеш си!
Обичам те! |
Re: Докато бавно оцелявам...
от BlackCat (blackcat@hulite.net) на 15.06.2005 @ 08:25:36
(Профил | Изпрати бележка) | | Благодаря ти, мила! Някак си не ми достига само оцеляването, но не успях да го кажа като хората :) Може би другия път :) |
]
Re: Докато бавно оцелявам...
от Marta (marta@all.bg) на 14.06.2005 @ 23:10:10
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | навярно и това е оцеляване,
навярно и това е съществуване,
но пък живеенето е наистина
и трябва да го правим без умуване...
докато не е прекалено късно
бавно, нали знаеш - докато мъдрите се намъдруват, лудите се налудуват ;)))
Поздрав, коте - много са значенията и хич не ми и трябва да ги знам )) |
Re: Докато бавно оцелявам...
от BlackCat (blackcat@hulite.net) на 15.06.2005 @ 08:27:41
(Профил | Изпрати бележка) | | Знам ли вече дали е наистина... Малко многожко ми идва да наливам от пусто в празно само заради едната лудост :) Понякога :) |
]
Re: Докато бавно оцелявам...
от Pord на 15.06.2005 @ 00:49:50
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/sgenchev | Многото мъдрост носи много печал (Еклесиаст, свободен цитат)
Щом осъзнаваш, значи побеждаваш, надмогваш, надживяваш.
Саморазголвавето е неизбежен лирически способ. Но поне две трети винаги е истина.
От художествена гледна точка има какво да се желае: смесване на ритмика (от там идва известна тромавост), паразитни думички (въпросителната частица "ли").
Някои думи плачат за синоними - например "многото". Можеш да употребиш "различните" или "стотиците", или "десетките", и ще стане по-обемно.
Има хубави образи - измамени доверия, кули от илюзии, засадата на разума.
Въобще - не е прекалено късно! |
Re: Докато бавно оцелявам...
от BlackCat (blackcat@hulite.net) на 15.06.2005 @ 08:45:25
(Профил | Изпрати бележка) | Нали знаеш, че не ме е страх от саморазголване - тогава обикновено не ме виждат :)
Промених "многото" с първоначалния му вариант, но е съмнително дали е сполучливо. За ритмиката обаче е късно - съвсем си е спънато цялото :) Като прилежен графоман ще се върна към това по-късно ))) |
]
Re: Докато бавно оцелявам...
от Pip на 15.06.2005 @ 07:00:57
(Профил | Изпрати бележка) http://www.pipvolant.com | "Празното" съществува единственно и само заради това, че някъде има "пълно"! - това е мъдрост, дадена от Бога!, а мъдростта заслужава еклектичноста си. Ти я притежаваш точно по тази причина, че виждаш двете и страни! - радвам се за теб, Светла!
|
Re: Докато бавно оцелявам...
от BlackCat (blackcat@hulite.net) на 15.06.2005 @ 08:38:22
(Профил | Изпрати бележка) | Бях се зачудила как става така, че тежи от нещо, което го няма. И ето: пусто, пусто, а пък...
А за двете страни... проблемът ми е, че рядко ги виждам само две. Двуполюсния модел винаги ми е бил непривичен. Намирам значенията някъде между крайностите.
Ох, май ми е рано за размисли :) Благодаря ти, че се обади :) |
]
Re: Докато бавно оцелявам...
от drugata на 15.06.2005 @ 09:29:00
(Профил | Изпрати бележка) | там, в пустото, понякога е прекалено шумно, пренаселено...
Хареса ми стихът ти, много даже :-) |
Re: Докато бавно оцелявам...
от BlackCat (blackcat@hulite.net) на 15.06.2005 @ 11:32:59
(Профил | Изпрати бележка) | И това се случва - шумове в празното. Едно такова кънтене се получава... :)
Благодаря ти! |
]
Re: Докато бавно оцелявам...
от pin4e на 15.06.2005 @ 10:20:03
(Профил | Изпрати бележка) | ще оцелееш...
красива,
млада,
талантлива...
радвам се, че те има! |
Re: Докато бавно оцелявам...
от BlackCat (blackcat@hulite.net) на 15.06.2005 @ 11:44:06
(Профил | Изпрати бележка) | Инстинкт за оцеляване - ту ме има, ту ме нема :)))
Поздрави! |
]
Re: Докато бавно оцелявам...
от k2 на 15.06.2005 @ 11:22:28
(Профил | Изпрати бележка) | mnogo filosofsko, mnogo mudro, da ne si zakusvala
ne6to umno?!
:)))) |
Re: Докато бавно оцелявам...
от BlackCat (blackcat@hulite.net) на 15.06.2005 @ 11:27:17
(Профил | Изпрати бележка) | Пропуснах вечерята и сигурно е от това :))) Нещо като твоите стомашни неразположения ;) Я, виж какво просветление: пустото било от глад :)))
Не ме гледай, че се шегувам. Правя се. |
]
Re: Докато бавно оцелявам...
от Amar (amar4e@yahoo.com) на 15.06.2005 @ 12:18:55
(Профил | Изпрати бележка) | Грабна ме, Коте!
Големи въпроси задаваш!
Страх ме е да потърся отговор...
Поздрав:) |
Re: Докато бавно оцелявам...
от BlackCat (blackcat@hulite.net) на 15.06.2005 @ 13:10:37
(Профил | Изпрати бележка) | Скоро някой ми каза: А бе, те отговорите са ясни. Само въпросите се променят :)
По-скоро задаващите ги :)
Благодаря! |
]
Re: Докато бавно оцелявам...
от ru на 15.06.2005 @ 15:03:31
(Профил | Изпрати бележка) | Длъжна си да оцелееш,
напук на всички и на всичко....
Никога за оцеляване,
не е и няма да е късно.
...
Прекрасен стих!
|
]
Re: Докато бавно оцелявам...
от BlackCat (blackcat@hulite.net) на 15.06.2005 @ 16:15:29
(Профил | Изпрати бележка) | Интересно, замислих се... Пращаш ме на някаква друга плоскост или поне асоциативно се метнах другаде :)
Благодаря ти :) |
]
Re: Докато бавно оцелявам...
от Casper на 15.06.2005 @ 16:02:54
(Профил | Изпрати бележка) | | Докато дишаш - оцеляваш :-))) Дишай дълбоко ! Примирението е само паузата между две вдишвания ;-))) |
Re: Докато бавно оцелявам...
от BlackCat (blackcat@hulite.net) на 15.06.2005 @ 16:17:10
(Профил | Изпрати бележка) | Това съвсем точно се отнася... за тялото :) И за онзи инстинкт. Не ми се иска да е само въпрос на инстинкти...
Тъй де, и друго има :) |
]
Re: Докато бавно оцелявам...
от Bright на 15.06.2005 @ 16:32:46
(Профил | Изпрати бележка) | | Не е просто оцеляване, това е смисълът на живота - осъзнаването. И май никога не е прекалено късно:) |
Re: Докато бавно оцелявам...
от BlackCat (blackcat@hulite.net) на 15.06.2005 @ 16:44:28
(Профил | Изпрати бележка) | | Хубаво го каза :) Стана ми малко по-светло :) |
]
Re: Докато бавно оцелявам...
от Siluet на 16.06.2005 @ 10:41:33
(Профил | Изпрати бележка) | ...а ако спрем за миг безумния бяг...ако останем без очаквания и излишни надежди...ако успеем да посрещаме с радост всичко , което се случва...дори само поради това , че сме се случили да бъдем отново и отново малко възелче в разпилените нишки на време и събития ....май е утопия такова светоусещане...
...веднъж наблюдавах едно врабче на прозореца...кълвеше си нещо ..подскачаше игриво и се радваше на слънцето...в него нямаше идея за пустота...) |
Re: Докато бавно оцелявам...
от BlackCat (blackcat@hulite.net) на 18.06.2005 @ 23:07:55
(Профил | Изпрати бележка) | Това светоусещане, което описваш, ми е направо страшно.
С това врабче ме хвръли в размисъл няколко дни. Често ги наблюдавам - идват ми на гости :) И да, в тях няма идея за пустота.
Не знам дали моето стихче предизвика у теб тези размисли, или е нещо мислено от преди, но ти благодаря, че го сподели. Стана ми едно такова...
А бе благодаря ти :) |
]
Re: Докато бавно оцелявам...
от Paisa (paisa@abv.bg) на 16.06.2005 @ 18:47:12
(Профил | Изпрати бележка) | Не е оцеляване, съзряване е. Преоценка. И начало на ново търсене. А който търси, намира, стига да не се разболее от синдрома на отегчения всезнайко. Успех в откриването, BlackCat !
|
Re: Докато бавно оцелявам...
от BlackCat (blackcat@hulite.net) на 18.06.2005 @ 23:11:01
(Профил | Изпрати бележка) | Който търси, намира, но не задължително търсеното :)
Не съм сигурна, че е преоценка. Просто изведнъж ти става пусто и чак се чудиш докъде се простират границите на тази пустота...
Не мога да го кажа и не мога - това си е :)
Благодаря ти :) Търсенето ми е втора котешка природа :))) |
]
Re: Докато бавно оцелявам...
от Paisa (paisa@abv.bg) на 19.06.2005 @ 17:07:57
(Профил | Изпрати бележка) | "... изведнъж ти става пусто... " - защо не изходиш оттук? Става ти пусто, значи пустото противоречи на природата ти. Значи отрицанието на пустото е в теб, носиш го със себе си. А как е вложено там? Кой го е вложил в теб? Може би ти самата или пък именно пустотата - надали!
Има въпроси, които направо навират в очите ти отговора - стига да не си затваряш очите.
Затова ти казах, че който търси намира. Непотърсените отговори колкото и ценни да са, пет пари не струват за безразличния. Мога още много да ти надувам главата, но ще се огранича с това "вЕрвай ми, в основата на всичко не е пустотата, а ако не ми вЕрваш - потърси сама и ще се убедиш".
Още един път - успех в търсенето и намирането :))) |
]
Re: Докато бавно оцелявам...
от yd на 16.06.2005 @ 22:15:14
(Профил | Изпрати бележка) http://www.iaminmyself | "самолинчуване... и разни други..."
"И всичкото то туй за едната гола мъдрост!"
"когато още не е прекалено късно..."
радвам се, че си го казала! |
Re: Докато бавно оцелявам...
от BlackCat (blackcat@hulite.net) на 18.06.2005 @ 23:14:00
(Профил | Изпрати бележка) | Поисках мъдрост, а получих билка.
Не мога да преглътна мъдростта.
Хем знаех си - не ми е нужна. Колко
в едни очи ще смогна да сбера?
...
Частичка от нещо старо... Като самолинчуването. И други разни. |
]
Re: Докато бавно оцелявам...
от Evil_Yosha на 17.06.2005 @ 21:54:21
(Профил | Изпрати бележка) | | съпреживявам-благодаря,че го облече в думи! |
Re: Докато бавно оцелявам...
от BlackCat (blackcat@hulite.net) на 18.06.2005 @ 23:17:39
(Профил | Изпрати бележка) | Нещо не му е много наред дрешката, но поне не е скроена по предварителни кройки :)
Благодаря ти! |
]
Re: Докато бавно оцелявам...
от BlackCat (blackcat@hulite.net) на 18.06.2005 @ 23:19:20
(Профил | Изпрати бележка) | Много си е усетно оцеляването даже :)
Радвам се, че ти е харесало :) |
]
Re: Докато бавно оцелявам...
от loveforever (dany.7@abv.bg) на 19.06.2005 @ 00:59:30
(Профил | Изпрати бележка) http://www.loveforever.eu | Права си!
Стихото ти ми напомни мелодията на една песен :
"Остаряваме бавно,
остаряваме бавно ,
неусетно почти ...
Много видимо аз ...
по невидимо ти"
и като гледам май съм подменила думичката остаряваме с оцеляваме :(
|
]
Re: Докато бавно оцелявам...
от Amphibia на 02.07.2005 @ 13:11:26
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/amphibia | Хммм... В момента наистина ми трябваше да прочета нещо такова. Не знам защо, но винаги когато ми е криво, намирам своята истина в твоите стихове. Мерси за което :)
Btw добре е да направим някоя среща, че аз на последната пак не успях да дойда :( Shame on me! ;) |
|  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 813
ХуЛитери: 2
Всичко: 815
Онлайн сега:
