автор: Caniko

(продължение 1)

Руитен бил силно впечатлен от това, което чул, и още на следващия ден отишъл при съветниците на императора и след дълги дискусии решили Ито Сода да получи помощта на 100 благородника. Когато Ито Сода влязал в двореца и отишъл в покоите на принца, видял своя господар да спи по средата на стаята, а 100-те благородника се били разположили удобно и разговаряли помежду си с надеждата да не заспят като другите. Но в 10 часа всички били повалени от тежка дрямка.
Ито Сода се опитал да ги разсъни, но дрямката го налегнала и него. Сода разбрал, че ако иска да остане буден, трябва да направи нещо необичайно. Той смачкал оризова хартия и я разстлал на килима. След това пробол с меча бедрото си. Острата болка за известно време го задържала буден, но очите му останали затворени. В полудрямка дочул натойчиво чукане по перваза на прозореца. Погледнал и що да види? - малко славейче стояло на прозореца и го гледало втренчено. Подхвърлил му трохички през процепа за проветрение, но птичката не им обърнала внимание. Тя продължавала да го гледа настоятелно и отчаяно пърхала с крилца. Ито не можел да знае, че в това крехко славейче се е вселила душата на истинската О'Тойя. Тя искала да влезе при него и да му помогне в битката с девойката-вампир. Желанието й било толкова силно, че Ито просто го усетил. Отворил прозореца и тя кацнала на рамото му. Отново го налегнала тежка дрямка. В коридора се дочули тихи стъпки. Славйчето започнало да кълве ръцете на Ито и да повдига клепачите му. Той се разбудил и видял как вратата се отворя и една красива девойка тихо се промъква в стаята. Тя се изсмяла на спящите придворни и се отправила към леглото на принца. Ито усетил как силно тупка сърчицето на славейчето, което уплашено се криело в широките му ръкави. В този момент девойката го видяла. След като му казала куп грубости, тя се приближила до принца и го попитала как се чувства. Но принцът бил толкова болен, че нямал сили да й отговори. Ито Сода наблюдавал много внимателно всичко и се убедил, че тя се опитва да омагьоса принца, но всеки път била възпрепятствана в пъклените си деяния от силния поглед на Ито Сода. Накрая много се ядосала, че не може да издържа повече и се оттеглила. Славйчето кацнало на възглавницата на омаломощения принц и тихо запяло, галейки го с крилцата си.
На следващата сутрин ….

(следва продължение 2)