автор: osi4kata

Децата ни пораснаха. Кога?
Усети ли как минаха годините?
И дъщеря ни вече е жена,
а малчуганът стана юноша.
Усети ли как пръснаха сребро
звездите по косите ни?
И как невидимото колело
се завъртя като чекрък. Върбите,
разплакани край синята река,
наведоха се още по-надолу.
Смехът-камбана остаря.
Намерих си една подкова,
измих я от пръстта и я боядисах.
В зелено.
Розова боя не е останала...
едно момиче
я разпиля по цветните си сънища.
Зелено щастие...
Сега приличаме
на папрати.
Здравей!
Ще ме прегърнеш ли?