автор: vital

Ще протегна ръце към небето
Облак тъжен от там ще сваля
Ще закрия със него лицето си
и със сълзи ще го напоя.

Ще притихна сама до морето
Потопена в бездънна тъга,
Ще препълвам със болка сърцето си...
Вместо теб, ще целувам брега.

Ще крещя мълчаливо във мрака
Ще се сгушвам до теб във съня.
Вече никой и нищо не чакам...
Уморено посрещам деня...