Спокойна тишината разлива се във мен
Отнася сетивата ми отлитащия ден
Във себе си прибирам се спокойствие да диря
Сред хаоса на мислите душата си събирам
И ражда се в дълбокото щастлива пълнота,
Различна от нетрайната светска суета.
Сърцето ми погалено със нежна мекота,
излива през очите ми човешка топлота.
С въздишка се разтварям в пространството край мен.
Мигът е цяла вечност! Светът е променен -
По-ярък, по-уместен...Открила смисъл нов
Във същността на Всичкото,
превръщам се в Любов!