автор: vital

посветено

Липсваш ми...
Опитвам се да те намразя, за да не връхлиташ така неочаквано в мислите ми.
Липсваш ми...
Болезнено ме преследва усмивката на очите ти.
Липсваш ми...
Знам че си последния, на когото много повярвах и надълбоко пропуснах в себе си.
Липсваш ми...
Смирено и с болка приемам вината си, че те прогоних.
Липсваш ми...
Давя този вик в океан от работа и ангажименти, за да не отприщи водопада на сълзите ми
Липсваш ми,
Но за първи път не искам да се боря, а да приема докрай - с уважение и обич - избора ти, да не си до мен.
Липсваш ми...
Последното, което ми остана е да обичам болката от твоята липса.