Умишлено
плачех
по телефона
в ухото ти.
как
каишките
стягат
глезените
ми.....
но никога не се навеждах да ги отпусна.
И
устните ми шептяха
- напълно хазартно,
дишаха в слушалката.
Задъхвах се
а после...
ти се случвах
съвсем безпросветна-
и блуждаех
гола
в
молитви
и мними
тайни.
И не спирах да плача по телефона,
и да шепна в ухото ти
умишлено.
Цапах те.
.. с моите гримове.
.
.
.
.
.
После
шепнех молитви,
накрая
се взирах
в слушалката
и сама на себе си-
се
случвах-и се
скривах:
изцапана
и
празна.
..и
да
бъда
не
спирах.
В ухото ти.
...