автор: Amica

Да заковем прозорците. Абе, ти разбираш ли, че не може да ги спреш, ако решат да скачат.
Все са ми в ума тези прозорци. Все пак сме на четвъртия етаж. Не е толкова високо, че да станат на пихтия, но пак ще се натрошат целите, като миналогодишни коледни курабии. Не му мисли толкова, ами вади чука и почвай да ковеш. Въздух има от къде да влиза. Ще отваряме вратата, ако се наложи, в краен случай. Но прозорците трябва да се заковат. Това не са хора, ами неразбрани говеда. Ти му казваш, че е опасно да се надвесва през прозореца, а то, на пук, още по-напред се навежда. Ако мрат, да е от задушаване, но от падане през прозорец, няма да позволя. И Петрова извади чука и пироните от учителската си чанта, запретна ръкави и яростно започна да кове, в името на безопасността на своите възпитаници.