Епопея на издавените
Сбогуване,
Залез
Вълни
В чаша вермут
И лед във моето сърце
Липсата не се забравя
Дори след водка с фанта
Не се помни като
Морска пяна
Като трета бира
Крясъци на чайки
Или на бездарен метъл
Ник'во значение няма
Това е джин с тоник
Русалките
Също страдат
Но болката е просто
Една чаша ром по-малко
Когато златната рибка
Става на мезе
А аз не знам вече защо плача
Но май е заради момче…
Не,няма смисъл-
Само главоболие
И смърт със зелев сок
Той ще се върне
Сълзите ми обаче не…