Пристигна днес при нас, в полицията, следната странна молба…
До: 5-то РПУ, София
"Уважаеми Г-да полицаи от 5-то РПУ,
Моля да обявите за общонационално издирване човекът, измислил фразата " НИЩО ЛИЧНО!".
Трябва да говоря СПЕШНО С НЕГО!!!"
С уважение:
Цветанка Марилюбова
Жк. Бяла Слатина, бл. 156, вх. В, ап. 64
София, 1645
20.05.1005"
В отговор на молбата написах:
"До: Весела Миролюбова
Жк. Бяла Слатина, бл. 156, вх. В, ап. 64
София, 1645
Уважаема Г-жо,
За да уважим молбата ви, искането тябва да е основателно. Нужна ни е информация относно:
1. Физическо описание на лицето.
(моля, постарайте се да бъдете максимално подробна)
2. какви са взаимоотношенията ви с лицето - семейно-родствени, приятелски, или са отношения "по служба"?
3. Кога къде за последен път сте видели лицето.
4. Разполагате ли с повече информация относно други лица, които биха могли да ни съдействат.
Искрено ваш:
Полицай Добромир Добромиров
21.05.2005"
"Г-н Добромиров,
Около 2 часа се пробвах да структурирам подредено писмо с 1-во, 2-ро, 3-то и 4-то, следвайки модела на вашия отговор. За мое съжаление, стилът ми на писане е по-скоро художествен. Ето защо, реших да ви разкажа кое провокира моята молба, а на вас оставям преценката относно основателността на искането в нея..
…Всичко започна съвесем банално - с уволнение! И както е в най-баналните истории, не с друго увонение, а с моето!
Беше петък, в края на работния ден, когато при мен дойде шефът ми, за да ме уведоми, че от следващия понеделник, "няма вече да съм част от екипа на фирмата" . Работата ми иначе била прекрасна("даже чудесна!"), но поради рецесията в икономиката(която ," уви, е обхванала и нашата фирма!") , се налага да се извършат съкращения в персонала. Избрали са част от тях да са от моя отдел(моят "отдел" е секретарският")…но, разбира се, аз ще получа "обезщетение в размер на 2 работни заплати…при това сумата ще ми бъде преведена ВЕДНАГА!"(каква прекрасна новина!). „И тъй - завърши краткото си изложение моят шеф - НИЩО ЛИЧНО и ти си прекрасен служител, но фирмата е в криза ! Эа мое ОГРОМНО съжаление ти стана една от пътвите и жерви".
Съкрушена се прибрах вкъщи, където си пускам телефонния секретар и ето какво е съобщението му:
"Ейй, Весе, как си? Извинявай мила, ама за този weekend няма да мога…тъй че това с къмпинга пропада…Абе, НИЩО ЛИЧНО, нали знаеш как е с многото работа! …Айде, скъпа, затварям! Пак ще ти се обадя, нали? Целувам теее!"
Малко по-късно пък в магаэина, без да искам се блъскам в някаква девойка. Тя рязко се обръща и с безцеремонен глас ми изръсва : Абе, Г-жа, бива ли да вървите като слон!!! Вървите И блъскате ВСИЧКИ! …И понеже май видя учудването в погледа ми, добави леко сконфузена - Е, НИЩО ЛИЧНО, дее…Не искам да ви обидя, ама, внимавайте, моля ви!" Щях да отговарям нещо, но като НЕ Е ЛИЧНО, значи по-добре да си мълча, нали?
Та това, Г-н полицай Добромиров, е в общи линии, моята кратка история …Надявам, се, че ще я намерите за достатъчно основателна причина и ще обявите за обшонационално издирване човекът, който първи е казал "НИЩО ЛИЧНО!". Наистина ми е важно да разговарям с него, защото той трябва да ми каже " ако НЕ Е ЛИЧНО, какво е?
С уважение :
Весела Миролюбова
22.05.2005