автор: Janie

Защо се връщаш днес след толкова години
Нечакан, нежелан, нетърсен?
Защо отново потъмни деня ми
И разруши света ми от въздушните му кули?

Не искам да си тук, до мен!
Върви си и за Бога забрави че съществувам!
От твойте ласки ме боли душата
Не искам да те има и да ме търсиш в мрака!

От спомените с теб се натъжавам,
Сърцето ми се къса и кърви от болка.
Не виждаш ли, че с тебе полудявам
И губя себе си в невъзможното ни бъдеще.

Върви си! Забрави за винаги!
Дай на друга светли мигове
Вземи със себе си реалността,
А мен ме остави да съществувам.