автор: Wendy

Къде си скитал толкова години,
в които аз те търсех по света?
Къде си бродил през лета и зими,
когато те жадувах през нощта?
Какъв ли път,забързан, си пресичал,
очаквайки мечтата да съзреш?
Какви жени си мразел и обичал?
И на коя успял си да дадеш
любов и нежност, и мечта,и болка,
очакване,надежда и тъга?...
Заслужи ли доверието?Колко
любов в замяна подари ти тя?

Това ти знаеш...Ала аз те срещнах
след толкова прегазени мечти,
след толкова порои,бури, грешки
и с толкова копнеещи очи.

И ти се спря! И чудото се случи!
Изгря над нас пленителна мечта.
И бях благословена да науча,
че още съществува любовта.
Че ти си скитал толкова години,
за да ме срешнеш в някой звезден час.
че аз измръзнах през безбройни зими,
за да се влея в силния ти глас...

Че двамата дарихме си взаимно
безкрайна нежност в този свят суров!


И ако с теб внезапно се разминем,
едно помни-ще бъде от любов.