автор: Blue_whale

Някъде под снежен връх
бавно, скрито, упорито
изворът пробива камъкът студен.
Миг след миг и ден след ден,
година след година,
докато затича по скалите.
Заглежда се в елите,
пада, после бързо става
нейде с грохота на буен водопад.
Есенният листопад
иска да го спре - защо ли?
Полето му предлага кротко ложе.
Хлапакът вече може
тихо, малко помъдряло
да дава щедро влага. А сърцето
го тегли към морето...

Все натам -
от рождението си
до сетната си капка,
докато пресъхне и се спре -
и в трева обрастне речното корито...