Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 804
ХуЛитери: 2
Всичко: 806

Онлайн сега:
:: Georgina
:: pinkmousy

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЛицемерието
раздел: Есета, пътеписи
автор: DIhanie

Начин на живот. Покварен живот. Масова халюцинация, че когато си груб си всесилен.

Лицемерие ли? Това си е направо начин на живот. И нима вината е в нас… света изисква от нас да сме такива - пробивни, логични, структурно издържани в тезите си, комбинативни, все едни ей такива - чужди. За да успееш трябва да си хитър, да "крадеш занаята", да говориш с недомлъвки. Всичко е 6… Постепенно изплиташ паяжината си. Ти не си някакъв паяк - убиец или нещо такова, но паяжината ти трябва да е също толкова смъртоносна, за да останеш ",на вихъра на вълната". Всеки има своя..своя пайжина и своя игра. Интриги. Подмолвни действия. Преструвки. С времето заплитаме все повече и повече хора - без значение нищо. Всеки е играч в твоите ръце, но и ти си играч в нечии. Не, това го няма като функция. Даваш им да си мислят, че те "играят", ала всъщност ти ги изиграваш повече. Тях - обикновените "нишки". Петър плет плете през пет плета преплита… и сам се заплита. Накрая "всичко се връща-а-а". И това също го изисква света - доброто да победи. Всъщност може би не доброто побеждава - Единствено глупавият побеждава в живота. Умният вижда прекалено много пречки и евентуални ходове с коня, с пешката, които изиграва на ум и губи преди да се е опитал да спечели. Шах и мат...шах и мат..аут. Кого изкарваме от играта?

Животът в основата си е една нелогичност. Безкрайно повтарящ се цикъл раждане - смърт и помежду тях първа целувка, първо проникване, първа брачна нощ, малък плод след неуморни въздишки, безброй разочарования и безброй грешки. Подредено а? А защо е подредено? Къде е първичната логика?

Не искам да уча никого как трябва да мисли и как трябва да чувства. Най-малко пък искам да ви убеждавам, че всичко това което казах е или не е в природата на човека. Не искам и да говоря за любов, като всички останали. Само искам да пиша, да напиша това което чувствам, защото нещо назрява в мен и ме изкарва извън обичайното ми състояние. Няма да измервам вероятността това, което познавам да не съм аз, а то на вас да ви изглежда така или вие да го виждате в друга светлина.

Все си мисля, че дори най-опитният паякостроител, и най-умният и хитър и подъл човек на света намира един, който му "скрива шапката", "разказва играта", "отваря очите". За всеки съществува един, който без да съзнаваме ни познава до мозъка на костите ни с всичките ни маски и хитрости. Един вид хем познава същността ти, която губиш сам за себе си с времето, хем пък и всяка мисъл си е наша, значи е част от нас. Работата не е в маските, защото всяко нещо, което показваме е наше производство. Дори като копираш го правиш ти самият и учиш нещо и някой остава следа в теб. Нали така?

Няма лицемерие. Всичко е заблуда - да. Но кого заблуждаваш - масата. Чуждите. Другите, които искат да те вплетат в своята история, възможните нови нишки в твоята собствена. Тях какво ги е грижа за теб? Сякаш пък ти се интересуваш от тях…

Кой лицемерничи пред близките нему хора, или пък все едно можем да заблудим един истински близък човек. Нали идеята е че те единствени ни познават и не могат да се заблудят от настроението ни, от думите ни, или от шарената маска на лицето ни.

Да, света сигурно щеше да е прекрасно място, ако всичко беше открито. Що за глупост! Ама вие представяте ли си го само? Не, не ви поучавам, "атакувам ви", искам да си представите. Ами дори най-дребни неща като разговорите няма да са същите. Ние не можем да живеем в друга среда. Учтивостта е измислица, нямаше да я има, ако го нямаше нашето "лицемерие". Бъркам ли? Нямаше да има извинения ми се струва, защото на практика си казал точно това, което си мислим в момента и няма защо да се извиняваш. Така ще излезе, че лъжеш, а от там че лицемерничиш. Полицията и съдилищата ще излязат вън от употреба, защото спокойно ще си признаваме прегрешенията. Въобще...няма да го бъде. Тогава или ще го ударим на безспирни кошмари, разксъвани от идеята, че света е лицемерен, и че добрите ни души не могат да живееят така, или ще се наслъждаваме на живота на порочните ни съзнания в измисления от нас свят-с едничката цел в живота да търсим щастието. Кол-коо именаааа има ща=сти-етоооо?


Публикувано от BlackCat на 05.06.2005 @ 19:24:38 



Сродни връзки

» Повече за
   Есета, пътеписи

» Материали от
   DIhanie

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 3


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

19.04.2024 год. / 18:53:51 часа

добави твой текст
"Лицемерието" | Вход | 5 коментара (5 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Лицемерието
от loveforever (dany.7@abv.bg) на 05.06.2005 @ 23:10:39
(Профил | Изпрати бележка) http://www.loveforever.eu
Щастие е да бъдеш себе си!
Да не ти пука от заобикалящото те и да имаш куража и силата да го правиш, защото когато лицемерничиш единствения, когото заблуждаваш с това е самият себе си.


Re: Лицемерието
от Paisa (paisa@abv.bg) на 05.06.2005 @ 23:36:04
(Профил | Изпрати бележка)
Май изпуснахме нишката. Не - изхвърлихме я, като ненужна. И сега не можем да се оправим в посоките. Добре, че има още мислещи. Такива, дето не ги боли глава от отегчение, когато се търси изхода от лабиринта. Я първо да намерим къде изхвърлихме връвчицата...


Re: Лицемерието
от Iokasta (Ioksta@abv.bg) на 08.06.2005 @ 12:08:42
(Профил | Изпрати бележка)
Това ми хареса.
Атакувай...


Re: Лицемерието
от vavilon на 11.06.2005 @ 21:58:24
(Профил | Изпрати бележка)
Хареса ми, прочети някоя книга от Паулу Коелю, например "Петата планина" - помага!


Re: Лицемерието
от oziris (rrrrrrr@abv.bg) на 10.06.2006 @ 11:10:22
(Профил | Изпрати бележка) http://kirilvlahov.blogspot.com/
Хммм, трудно ми е да напиша коментар. Но ще опитам.
Началото ми се струва бая объркано честно казано - твърде сложно, твърде заплетено; светът изглежда така, но само на хора, които още не са го опознали (не твърдя, че аз съм, разбира се). Не е вярно, че глупаците побеждават - един глупак никога не може да победи в нищо; може да си мисли, че е победил, че е постигнал нещо, че е "измамил", "преметнал", "прекарал" някого, но това ще си е просто заблуда.
Напротив, животът си е много логичен. Даже плашещо логичен бих казал.
За това, което чувстваш у себе си - пиши! (не че се нуждаеш някой да ти го казва, но мисля, че няма да навреди ако го чуеш и от друг... подобен на теб се изкушавам да кажа, но няма как да зная)
Да, света щеше да е прекрасно място ако всички бяха открити. Не е глупост това, а си е напълно вярно. Нещата, които си проследила изглеждат логични, но си изпуснала много детайли. Сега не ми се занимава (а и не съм достатъчно подготвен) да ги разгледам, но ще ти кажа само, че всичко ще е съвсем различно, тъй като цялата ни психика би се променила и всички думи, които използваш за да опишеш какво би станало биха били безсмислени да я опишат и съответно - ненужни.
Щастието има едно име - равновесие.

Това беше за съдържанието. Сега, относно самия текст. Харесва ми устремът. Грабва. Хах, надъхано и агресивно (колкото и клиширано да звучи).
Ами... това е.