автор: angar

Пак се носи по Дунав "Радецки".
Пори белите бистри води.
Бреговете му махат за поздрав.
Зеленеят нивя и гори.

Не юнаци със лъвски калпаци
веят знаме на борда. Днес там
дирижира отбор от поети
всеизвестният Хипо Потам!

И се леят - винО и сонети,
и хулитерски песни ехтят.
Там, където е пълно с поети,
няма място за вопли и скръб!

И вълните на Дунав не спират
да люлеят "Радецки" и днес,
както тежката черна неволя
пак люлее народа злочест!

Днес земята ни пак е робиня.
И в душата тежи ли, тежи -
сякаш пак са обесили Левски,
и - ранен - Караджата лежи!

Не черкезки, но цигански банди,
го пребиват, насилват, крадът.
Симеон и Бойко Борисови
няма начин да го отърват!

Те дойдоха в страната, призвани
да поддържат законния ред,
в който силният бие и граби,
а невинният страда отвред!

Аленее тревожният залез.
И в сърцето тежи ли, тежи -
сякаш пак са обесили Левски,
и - ранен - Караджата лежи!