автор: desiteneva

Ей, не ми омръзнаха тези цигари...

Служат ми, като, че ли да запълват празното пространство между устните ми, за да не говоря толкова...трябва да си мълча напоследък, а ми се иска да крещя... Едно време не пушех, сега разбирам защо. Тогава се изразявах свободно, а пък имаше и кой да ме слуша...
Сега си пуша, на воля. И даже май съм пристрастена. Не към дима, а към усещането за свобода, което ми носят цигарите. Приличам си на махленски хашлак, ама нейсе. Не му се види още края. Така ще си я карам и занапред. Ще си пуша, ще си димя, ще си опъвам... Какво удоволствие. Все отнякъде трябваше да започна с протестите си. Ето, казах си, хубав начин да се науча да бъда независима. И колко нездравословен. Но нищо. Колкото повече пуша, по-малко говоря и пиша повече. Вече свикнах да се изразявам върху лист хартия. Чудесен начин да си кажеш всичко, което мислиш, без да се натрапваш особено. И сега пуша. Цигарата ми дими право в лицето, но няма как - за каузата е. Как иначе ще седна да ги мисля тия работи, дето в момента сте взели под внимание и ги четете... Хубава работа, пък и полезна. Аз обичам да възразявам на живота по мой си, странно-откачен начин. Но то е, защото съм си напълно нормална. А, ако се случи така, че някой ден да изпуша съвсем, то и цигарите не биха ми помогнали особено. Ще се превърна в изпушила пушачка, неистово кашляща, обвита от цигарен дим... но ще съм си аз. И ще ми е комфортно сред феерията от никотино-катранени изпарения. Само като се сетя и ми идва да запаля още една цигара, но нека първо догори тази. Кауза ви казвам - благородна. Само моя си.
Мога да ви говоря много за ползата от дима на тези примамливи „димящи пръчици", а мога и да не ви, защото най-много да си опърля езика, ако седна да ви разправям. Но ви казвам, този жест на ръката, с който ги паля и блажената гримаса, в която се опъва лицето ми, вкусило от сладката отрова, са си достойни за карикатуриране. Напоследък съм станала малко нещо Даоист. Даже смятам да напиша научен труд по въпрса, който ще озаглавя „Пътят на цигарите", сиреч Дао-то им. И ще разкажа за промените, които настъпиха в живота ми, откакто заделих първите лев и двайсет за вълшебната кутийка... И така...карам го спокойно, та чак флегматично, пуша си и не се безпокоя особено. Знам, че има по-висш разум, който ги мисли тези работи, дето преди се опитвах аз да ги мисля и няма за какво да се притеснявам чак толкова. И си живея, мирно, тихо, следвайки Дао-то си, а около мен облак от дим.
Ей, не ми омръзнаха тези цигари... Някой има ли огънче, че моите клечици свършиха?

01.2005г.