автор: Janie

Мечтая за сляпа нощ
и за всесилно утро,
за красота,
която може да спасява.

Мечтая за тиха радост,
за постинен залез,
за песента на роза,
за приказката на Луната.

Мечтая за бели птици
с окъпани в море криле,
за остров с коралов риф,
за тихи, мънички победи.

Мечтая някой ден
да видя раждащо се цвете,
да усетя снега върху устните си
заедно с целувката на времето.

Мечтая за самотата на залеза,
за ноща на мечтите,
за всички онези листа,
които есента е откъснала.

Мечтая да пия вода от дъжда,
да се насищам от светлината...
Мечтая за толкова много неща,
но най-много, може бе, за чистотата...