В памет на Димана Данева - 19.04.1919 - 18.05.1946г.
"Ще се върна при теб,
мое родно поле...."
Д.Данева
И тя се завръща - всяка пролет с аромата на "сините люляци", на "маргарити и кокичета" , под лилавите облаци на "орехите китни", на своя "роден нов усмихнат град", където "новото с небесно синьо в очите ни здрависва". И днес творчеството на вечномладата харманлийска поетеса Димана Данева остава актуално и омайващо. От всяка нейна творба блика огромната й жажда за живот. Коварната болест с години измъчва обичливото й сърце и "не даде на тази млада пъпка да се развие в цвят". От всеки ред на стихотворението "Харманли", писано през 1945г. , пулсира любовта към родното градче . Тя вижда идващите нови дни , които ще зацъфтят като божури и ще променят свитото, малко Харманли. Извиващите улици с плетища ще се обтегнат, по стълбовете ще се люшне електричество и над градчето весело ще се разсъмне. Ще се издигнат нови къщи. Край Марица ще кипне в труд възторжено животът и нов ще се издигне родният град.
И днес, ние нейните съграждани, сме щастливи , че мечтата на поетесата е осъществена. Димана Данева ни завеща своята неизмерима любов към живота и всичко родно.
Нека я предаваме чиста и неподправена на поколенията.