автор: xxlogre

Простотия, простащина, недодяланост, грубост, жестокост, безсърдечие, отмъстителност, подлост, двуличие, завист, сребролюбие, лакомия, пиянство, сластолюбие са национални черти.
Измъчват ни едновременно накърнена гордост, изгарящо желание за себедоказване и сковаваща неувереност в себе си. Патологични индивидуалисти сме. Мразим себеподобните си. Не можем да работим в екип. Най-чистосърдечно завиждаме на по-успелите от съседите си и презираме неудачниците. Критерий за благополучие ни е материалната задоволеност.

Изправени сме пред масова бедност, трудова емиграция, криминална имиграция, отрицателен прираст, застаряване на нацията, обезлюдяване на цели области, множащи се в прогресия маргинализирани малцинства, воюваща за разпределение на територии престъпност, тлеещ неразрешен етнически конфликт.

Градовете ни са бетонни ковчези, пътищата ни кланици. Природата си превърнахме в бунище. Равнините ни са пустеещи земи, реките ни са клоаки, крайбрежието ни строителна плащадка, от планините ни ще направим ски писти за чуждестранни туристи.

Корумпирани Политици - продажни Партии - бездействаща Полиция - организирана Престъпност - неефективна Правна система са петте порока парализирали обществения ни живот и цялата икономика.

Промишлеността се превърнала в производство на ширпотреба. Селското стопанство не може дори да ни изхрани. Търговията е станала изкусна форма на мошеничество. Туризмът е полулегализирано дребно джебчийство. Туристите, които са се излъгали да дойдат в страната, втори път не повтарят грешката си.

Превърнахме патриотизма в запалянковщина, а интелигентността в обща култура.
Приспиват ни със сапунени сериали, реалити шоута и жълта преса. Телевизия, радио и печат тиражират посредственост, безразличие и самодоволство.

Изкуството и литературата ни са махленски. Редките изключения свършват като обезверени алкохолизирани самотници. Науката ни не съществува. Образованието ни е като здравеопазването ни, което е като правораздаването ни, което е като социалното ни подпомагане, което е като заплащането на труда, което е като работата ни. Професионализмът ни е занаятчийство и се изчерпва в криене на умения от колегите. На работното си място спим, чукаме и въртим часмаг.

Ето това сме ние българите от XXI век. Безсилни сме да се справим със себе си. Неспособни сме, парализирани, импотентни. За да имаме и най-малкия шанс за промяна, имаме нужда от някаква свръхестествена намеса, от пускане на кръв, deus ex machina, Батман, просветен диктатор, някакъв месия или силно земетресение. Не ни остава нищо друго, освен да чакаме...