Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | автор: BlackCat
Той ще дойде, побелял от път,
с прах по ходилата и по мислите.
С погледи за малко ще го спрат.
Някой огънче ще му поиска. Друг ще го попита кой ли луд
вятър го е вял към тази пустош,
дето и душите хищен студ
е направил крехки. И ги чупи.
Той ще помълчи като пред сън,
ще погледа кротко във нозете си.
Няма да усетят как отвъд
тъмния му поглед ще засвети.
Ще приглади дрипавата риза
с грубите ръце на древен скитник.
Чуждите ще го почувстват близък,
без да знаят даже как е името му.
Ветрец ще вейне и ще тръгне сам,
недочул сподавения ропот:
Кой е този - луд, или пък ням?
И след него ще им стане топло...
Публикувано от BlackCat на 31.05.2005 @ 00:02:59
| Рейтинг за текстСредна оценка: 4.77 Оценки: 18
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. Р е к л а м аПролет иде (по К. Христов) | автор: arhiloh | 1309 четения | оценка 5 | показвания 89899 от 125000 заявени | [ виж текста ] |
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Скитник" | Вход | 17 коментара (40 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Скитник от BlackCat (blackcat@hulite.net) на 31.05.2005 @ 00:56:51 (Профил | Изпрати бележка) | Може би затова е дошъл... А аз не съм сигурна още дали е бил... |
]
]
]
Re: Скитник от BlackCat (blackcat@hulite.net) на 31.05.2005 @ 10:08:02 (Профил | Изпрати бележка) | Е, пробвали са се да завържат разговор явно :) Има един план, който май изтървам и ми се струва, че ме насочваш към него. Пак ще си помисля върху това. Или поне добре ще посимулирам ;) |
]
]
]
Re: Скитник от BlackCat (blackcat@hulite.net) на 31.05.2005 @ 09:47:00 (Профил | Изпрати бележка) | Чудя се дали изобщо има луди? Някак си сме придали на това понятие един такъв смисъл, който е доста далече от реалния. Не съм пораснала достатъчно, за да мога да кажа нещо категорично по въпроса :) |
]
Re: Скитник от arlekin на 31.05.2005 @ 00:56:37 (Профил | Изпрати бележка) | Кой е този - луд, или пък ням?
Koй е?
Много силно!
Прегръдка, коте! |
Re: Скитник от BlackCat (blackcat@hulite.net) на 31.05.2005 @ 01:02:33 (Профил | Изпрати бележка) | Кой е наистина? Кой може просто така да те сгрее мълчаливо... Имам няколко предположения, но още не знам на кое да се спра.
Благодаря ти, мила! :) |
]
Re: Скитник от copie на 31.05.2005 @ 01:36:01 (Профил | Изпрати бележка) | Дай Бог да го видим като дойде!
И да се стоплим... |
Re: Скитник от BlackCat (blackcat@hulite.net) на 31.05.2005 @ 09:37:18 (Профил | Изпрати бележка) | Иска ми се поне да го усетим. Струва ми се, че ще остави частичка от себе си в нас... Онази, която ще заздрави крехките души... |
]
Re: Скитник от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 31.05.2005 @ 06:17:30 (Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov | ... Няма да усетят как отвъд
тъмния му поглед ще засвети...
_______________________
Има ги. Откъде идват, накъде отиват?!.. Минават през живота ни. Едва познали ги, изпитваме странно чувство, когато с небрежна лека усмивка преминават през издигнатите ни прегради и пригладят настръхналите ни бодли с естествен жест. За тях сме като прочетена страница, но не ни смачкват - приглаждат ръбовете, поставят я на мястото и, пренареждат нещо...
Има ги. След тях за дълго се усещаме пълни.
А след това ни липсват. И все си спомням усмивките им... |
Re: Скитник от BlackCat (blackcat@hulite.net) на 31.05.2005 @ 09:41:12 (Профил | Изпрати бележка) | Мисля си, за него все ще си останем "чуждите", а той ни е близък. Ще ни приеме, когато осъзнаем "кой е този". Мисля си, че е лесно и очевидно и точно затова не го виждаме... Знам ссамо, че не той ни липсва после. Ние си липсваме... |
]
Re: Скитник от rainy ( http://www.slovo.bg/rainy) на 31.05.2005 @ 08:56:50 (Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Сцената разтвори два клепача
От сцената ме лъхна хладина...
Между мъртвите декори тихо плаче
с истински сълзи една жена...
Нора, Нора, моя малка Нора,
избърши зелените очи!
Тук ни гледат толкоз чужди хора,
О, не бива, скъпа, не плачи!
Докторът не ще се върне вече
да потропа с дървения крак,
и да каже: “Мисис, мисис... Мисис, добър вечер!
Аз дойдох да се постопля пак...”
И да те помилва с две големи,
болни, разтреперани ръце,
огънче за пурата да вземе,
огънчето в твоето сърце...
Нора, Нора, моя малка Нора,
изгори последните писма!
По земята има толкоз куци хора,
които нямат огън у дома...
Те на теб не ще ти сторят нищо,
те са всъщност толкова добри,
но щом спрат пред чуждото огнище,
то престава вечно да гори...
Аз си тръгвам, тих, пиян, залисан,
драмата в душата ми звучи,
а в гримьорната една актриса чака,
чака със разплакани очи...
Нора, Нора, моя малка Нора...
_________________
Преди много, много години сестра ми, значително по-голяма от мен, имаше една огромна колекция от плочи. И аз от дете се влюбих в тази песен. И в още една-две... няколко. И досега съм влюбена в тях. После, след време, сама се научих да дрънкам на китарата си именно и първо тях... смешновато и нищо общо с истинското свирене, но... обожавах!... И едно размазване емоционално следваше, не е истина....ред сълзи, ред сополи... хаха...
Виждаш ли до какво ме доведе, Блеки!.......:)... Да вадя в някакви неистово ранни доби студентските си опърпани тефтери, и да ти оставям в отговор едно любимо, ама много любимо парче! Каква храна ставаме на моменти за привържениците на антисантименталните настроения, нали?... Ще ни схрускат на закуска... хаха...
Написала си прекрасен стих!
|
Re: Скитник от BlackCat (blackcat@hulite.net) на 31.05.2005 @ 09:44:23 (Профил | Изпрати бележка) | Почти се почувствах виновна, че съм те накарала да ровиш толкова :) Но пък съм и доволна, че изрови тази песен! Не я знам, но сякаш я чувам... И знаеш ли? Хич не ми пука кой ще ме схруска за закуска :) На мен такива сантилментали настроения са ми нужни.
Благодаря ти, благодаря ти, че сподели това! |
]
]
Re: Скитник от Nika на 31.05.2005 @ 10:58:45 (Профил | Изпрати бележка) | Защо пък луд... лудостта не е екзотика.
Защо пък ням... всичко ли трябва да се изрича.
И да, минават такива скитници през живота ни и отнасят късче от сърцата ни със себе си. После ни липсват.
Хубаво стихо, Кет... :) |
Re: Скитник от BlackCat (blackcat@hulite.net) на 01.06.2005 @ 09:47:49 (Профил | Изпрати бележка) | Луд или ням... Забелязала съм, че така определят подобни скитници. А може и да греша :)
Благодаря, че се обади :) |
]
Re: Скитник от tom на 31.05.2005 @ 13:05:51 (Профил | Изпрати бележка) | Темата за скитника всъщност е темата за различния, за другия, за съществуващия извън рамката. В скитника има нещо романтично, освободено, самотно, недооценено, неразбрано, привлекателно. Това е обикнат образ, всеки е писал подобни стихове.
Ти си съумяла в своя си стил да изразиш отношението си към подобен типаж. Образно и художествено.
Но на финала нещо ме смущава: защо луд или ням? Според мен не е необходимо да се назовава. И още нещо: ропот е неподходяща дума, защото означава недоволство. Какво основание им е дал той за недоволство? Няма намек за това по-горе. Може би искаш да кажеш шепот?
Трябва да поработиш върху стихотворението.
Дерзай!
|
Re: Скитник от BlackCat (blackcat@hulite.net) на 01.06.2005 @ 09:58:49 (Профил | Изпрати бележка) | Здравей, Том! Благодаря ти за този хубав коментар и за задълбочения прочит. Изказваш мисли, които мен също ме вълнуват. Защо, аджеба, все търсим да назовем Нещата, особено когато не ги разбираме? Защо приемаме първото и най-лесно обяснение, което ни хрумне, а не ги огледаме поне от няколко страни? И защо накрая недоволстваме, че не сме ги разбрали, че не са достигнали до нас? Но да, разбира се, не са ни дали основание за недоволстване. Но това не ни пречи, нали? Затова си мисля, че думичката все пак е "ропот". И това не е оправдание :) Щом си си задал тези въпроси, значи може би нещо съм успяла да кажа :)
Твърде дълга стана "защитната" ми реч :))) Но се сетих за една трубадурска поема, където се казваше:
"Откажем ли им имена,
достигат ли до нас
нещата?
Аморфна, облачна стена.
Ще се научим, но докато..."
Та ще се научим, но докато... :))))
Още веднъж благодаря! |
]
Re: Скитник от tom на 01.06.2005 @ 13:44:33 (Профил | Изпрати бележка) | Права си. От една страна, хубаво е нещата да се назовават - винаги съм бил за употребата на точните думи, за употребата с истинските им значения, а не за шикалкавене и слобоблудство.
От друга страна, в поезията е хубаво да показваме, а не да казваме. Между тези две крайности е мъката! Хем да назовеш, хем да бъдеш поетичен - т. е. метафоричен, иносказателен, недиректен.
В този скисъл ми беше забележката. Сама разбираш, че "въпросът-ропот" не е точен - "луд ли е, или ням"? Какво общо или не има между луд и ням? Съюзът "или" предполага противопоставяне.
Продължаваме да мислим по въпроса, нали!
Том |
]
Re: Скитник от Amar (amar4e@yahoo.com) на 02.06.2005 @ 10:56:57 (Профил | Изпрати бележка) | Стана ми хубаво и топло...
Поздрав :) |
]
DEJA VU от nikoi (boo@abv.bg) на 02.06.2005 @ 16:37:38 (Профил | Изпрати бележка) | Нека поскитам в душата му..
Път да съм му и луна..
Нека сплета тишината му
с моята си тишина.
Колко съм го рисувала
с поглед във чужди очи!
Мила,той съществува ли?
Нещо сега ми горчи...
Виждала съм го(само че
след това ме е боляло).
Знаеш ли де?В огледалото
точно зад лявото рамо...
|
Re: Скитник от Paisa (paisa@abv.bg) на 02.06.2005 @ 17:52:36 (Профил | Изпрати бележка) | Много се доближава смислово и чувствено до едно произведение на Джубран - особено краят. Чела ли си този автор? |
Re: Скитник от BlackCat (blackcat@hulite.net) на 03.06.2005 @ 10:14:14 (Профил | Изпрати бележка) | Познато име, но вече не съм сигурна дали съм го чела. По-скоро не. Ако имаш нещо, прати да се ограмотя, моля :) Особено това, за което съм ти напомнила. И благодаря! |
]
Re: Скитник от Amar (amar4e@yahoo.com) на 04.06.2005 @ 00:00:47 (Профил | Изпрати бележка) | Джубран Халил Джубран е любимият ми арабски мислител! Невероятен е!!! Радвам се, когато срещам хора, които го четат...
Поздрав! |
]
Re: Скитник от Paisa (paisa@abv.bg) на 05.06.2005 @ 23:01:01 (Профил | Изпрати бележка) | Ха, поздрав и от мен! Аз съм му голям почитател - меко казано. |
]
Re: Скитник от flox на 05.06.2005 @ 19:53:46 (Профил | Изпрати бележка) | :) Много сполучливо си предала това особено състояние на очакване, на предчувствие ... (едно приятелско "заяждане" - виж си ритъма при "Ветрец ще вейне..." - бих ти предложил да стане: "Тих ветрец ще вейне, тръгнал сам/ чува ли сподавения ропот?/ Кой е той - и т.н....":) Поздрави! |
Re: Скитник от BlackCat (blackcat@hulite.net) на 06.06.2005 @ 15:09:23 (Профил | Изпрати бележка) | Признавам си без бой, че и мен ме спъваше този ред :) И като не можах да се сетя за нищо веднага, го оставих така за по-добри времена :) Благодаря за "заяждането" - все така да правиш ;) |
]
Re: Скитник от Geo (pipindo@yahoo.com) на 06.06.2005 @ 13:40:50 (Профил | Изпрати бележка) | Все по-рядко пускаме някой до себе си, но :
"Чуждите ще го почувстват близък,
без да знаят даже как е името му." и малко неща ме топлят напоследък...
бръкна ми в душата коте, мерси!
|
Re: Скитник от BlackCat (blackcat@hulite.net) на 06.06.2005 @ 15:12:05 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, Гео! Една много талантлива поетеса казва, че броните, който слагаме на душите си, са най-големите ни рани. Склонна съм да се съглася, макар че често боли от откритост...
Желая ти повече топлинка! |
]
Re: Скитник от PLASHKOV на 16.12.2005 @ 16:06:56 (Профил | Изпрати бележка) | Стана ми много готино от стихотворението. Ще спра скитника, да му поискам огънче за да се
стопля в този зимен декемврииски ден.
Удоволствието е страхотно. |
| |