на BlackCat
Априлско ми е. Нищо, че е май.
И нищо, че е дяволски горещо.
Да си отиват! Аз не ги желая!
Проклети майски дни! Зелени пещи!
Априлско е. Обичан, чакан май,
върви си на постелята от минало!
Априлско ми е. Сякаш няма край.
Априлско ще е цялата година.
Какво ми даде той? Една лъжа
на първата си календарна страница
и двадесет и девет - да тъжа
и като куче да си ближа раните.
Но нека е април. И нека все
така да съм - умислено-дъждовна.
Април от май май повече ми взе.
Но аз и на тъгата съм доволна.