Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: anelim66
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13936

Онлайн са:
Анонимни: 377
ХуЛитери: 4
Всичко: 381

Онлайн сега:
:: rajsun
:: marathon
:: Heel
:: mitkoeapostolov

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юли 2021 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031 

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПрима
раздел: Поезия
автор: thebigplucky

На Копие - за актрисата в главната роля

Предпремиера.
Неустойчиво състояние.
Една ще е избраната,
Другата ще запълва графика.
обикновено за ранния следобяд.
И ще си страда мълчешката.
Все в главните роли се проваляме.
Все пробива онази ехидната слагачка,
дето и на режисьорите знае слабостите,
и на кого как...
Гордата душа скита след представленията
по тъмните дъждовни улици.
С прехапани от нерви устни. В очите - с блясък.
С нокти забити до кръв в треперещите длани,
и не носи нищо друго освен обруленото си достойнство.
Почти сама.
Другата - на ръка разстояние, усмихната самодоволно,
с празен поглед витаеш наоколо.
Мракът се спуска. Измамно бавно.
Крачките се забавят.
Да се дочакаме.
Трябва да се приберем заедно. Така ни познават.
Колко много се отдалечихме от началото.
Компромис след компромис. Малко по малко.
Искахме света в краката си.
После светът ни събори на колена.
Отстъпихме. Продадохме. Предадохме.
Разпиляхме. Раздадохме се.
Не остана.
Уморени крачим по нощните тротоари.
След предпремиери е гадно.
Поредният компромис отново ни изтиква до ръба.
И уж е рано за мемоари,
но за размисъл - достатъчно се насъбра.
Този път и край - повече нито крачка назад.
Децата вече разбират достатъчно.
От тях ме е срам…
Ела Бездомна. Пак ще сме приятелки.
Пак ще се мразим и ще се възхищаваме от играта си.
Успях да спра преди да стана жалка.
Употребяваха красотата ми.
На теб употребиха идеалите ти.
Малко сме поомачкани, но в този живот,
за себе си, ние пак ще играем главната роля.
Това е достатъчно.


Публикувано от BlackCat на 30.05.2005 @ 06:54:16 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   thebigplucky

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 9


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

25.07.2021 год. / 18:08:09 часа

добави твой текст
"Прима" | Вход | 7 коментара (17 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Прима
от libra на 30.05.2005 @ 07:26:21
(Профил | Изпрати бележка)
браво, идейно е


Re: Прима
от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 30.05.2005 @ 08:10:12
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov
Предполагам прочела си стихото на Копие.
Почувства ли го и за себе си?
Почувствала си го, знам.
Надушвам, че сме от една порода...
:-)

]


Re: Прима
от libra на 30.05.2005 @ 22:21:34
(Профил | Изпрати бележка)
:)
брех )
сетивен надушваш thebigplucky )

]


Re: Прима
от copie на 30.05.2005 @ 07:13:15
(Профил | Изпрати бележка)
О, Господи!
Пламене!
Просто ме остави без думи...
При това не се познаваме...
Ти си ... вещер някакъв... гениален...
Всеки твой ред е верен!
... ние пак ще играем главната роля...
Обещавам сега,
повярвай ми, моля!

Благодаря ти за този стих в този ранен понеделник!


Re: Прима
от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 30.05.2005 @ 08:06:59
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov
Стана ми тъжно от твоето стихотворение. Едно такова, безизходно...
И се замислих, че едва ли има някой, който да не е съпричастен. Не че сме подменяни - по скоро нещата са висящи. Много неусетно може да омекне волята ни и да се превърнем в придатък на някого в името на нещо. И това нещо, ако не го забравим във времето, ще си го ползваме като някакво извинение... Не, не... Това не бива да става.

]


Re: Прима
от copie на 30.05.2005 @ 08:25:47
(Профил | Изпрати бележка)
... може да омекне волята ни и да се превърнем в придатък на някого в името на нещо. И това нещо, ако не го забравим във времето, ще си го ползваме като някакво извинение...
Казвам ти, че си вещер!
Състоянието също така е удобно... свикваш с удобствата му... още причини за извинение...
Твоята тъга е поетично ясновидство...

]


Re: Прима
от estela41 (estela_41@yahoo.com) на 30.05.2005 @ 22:19:14
(Профил | Изпрати бележка)
Как ги намираш тия проблеми!
И все като свредели са. Дълбаят. Можеш ли и нещо оптимистично да видиш в тоя живот?


Re: Прима
от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 31.05.2005 @ 05:39:46
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov
:-)
Ами това е доста оптимистично. Достигнат е конфликтът, направена е равносметката, взето е правилното решение, продължава се напред с изяснени перспективи...
Другият вариант - да задълбочаваш грешката продължавайки по същия безперспективен начин, да изпадаш в унизително самосъжаление, да се изолираш в измисления свят на алкохола или наркотиците и да пишеш сърцераздирателни безсмислици за несбъднати нереалности...
Да, оптимистично е. Луната си е красива и без да ахкам по нея. Красиво има и в нас, и то много. Но трябва първо сами да се харесаме. А за това - трябва да се пренаредят някой неща, да си изясним преоритетите, да заемем позиция... Такива работи.
:-)

]


Re: Прима
от Meiia на 02.06.2005 @ 18:39:05
(Профил | Изпрати бележка)
Нищо не си спестил на Бездомната,на бездомността в нас.
Преди време беше малко по-тъжнонежен в стиховете си,сега те усещам жестоконежен или нежножесток.Сигурно е от насъбраните истини в тях.
---------------------------------------------------
Гордата душа скита след представленията
по тъмните дъждовни улици.

След предпремиери е гадно.
Поредният компромис отново ни изтиква до ръба.
--------------------------------------------------
Цял живот-предпримиера.
А на примиерата идват цветята и застиналите усмивки.Само дето сякаш или наистина нас вече ни няма.


Re: Прима
от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 02.06.2005 @ 23:31:22
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov
Ако започнем да си спестяваме това, онова, а после друго... - какво ще остане накрая от нас. Дори и да остане нещо - това ние ли ще сме?!

... Колко много се отдалечихме от началото.
Компромис след компромис. Малко по малко...

В един момент на човек му се приисква да събере всичките си аз в едно цяло и да се опита да го отстоява. Това съзряване ли е, или просто вече времето за компромиси е изтекло...

]


Re: Прима
от Meiia на 03.06.2005 @ 16:06:20
(Профил | Изпрати бележка)
Изтекло е, но неусетно сме в най-неудобното време, в което могат да ни приемат с истинските ни лица.
Парадокс: тъкмо сме се намерили, а се оказва, че навикът да ни възприемат по един определен начин е достатъчно силен да се възправи срещу ни.
И става така, че, едва приключили дългия бунт срещу себе си, сме сякаш в нов бунт - срещу другите.
Ако издържим, няма да направим компромис, ако ли не...ще умираме повече от всякога приживе.

]


Re: Прима
от Izabella (izabella_333@hotmail.com) на 02.06.2005 @ 23:56:28
(Профил | Изпрати бележка)
"а уж е рано за мемоери"...
докато някои "употребяваха красотата им"...

страхотно!:)


Re: Прима
от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 03.06.2005 @ 06:36:36
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov
Хубаво би било да не позволим да ни употребяват - нито красотата на телата ни, нито идеалите ни. Но животът все успява да ни излъже - кого повече, кого по-малко.
За мемоари - наистина е рано, но за проглеждане - никога не е ненавреме.
Светът няма нужда да бъде спасяван. Ние имаме нужда...
Благодаря ти, Бел! :-)

]


Re: Прима
от Janie на 03.06.2005 @ 07:17:37
(Профил | Изпрати бележка)
супер е


Re: Прима
от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 03.06.2005 @ 12:47:46
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov
Радвам се, че ти допадна.
И благодаря за оценката. Знам, че не е чак супер, но да накарам някой да се замисли - това стига.
:-)

]


Re: Прима
от Janie на 03.06.2005 @ 17:23:00
(Профил | Изпрати бележка)
може би си прав и не е супер:)))) но на мен ми допада страшно много и ме кара да мисля...и я да видим как му се вика на това...."супер":))) Мисля, че когато с нещо излязло от сърцето ти накараш поне един човек от билиони да се замисли, трябва да е повече от "стига" трябва да те прави горд, защото това е най-трудната и велика мисия

]


Re: Прима
от Ufff на 26.06.2005 @ 06:18:11
(Профил | Изпрати бележка)
"малко поомачкани"?Сакън!
Веднага костюмите-в гладачницата!
Копието е прима!Режисьорите и представлението-те са секонда и терца! Нататък-ролите не са озвучени. Масовката да се включи спешно, докато не си е употребила идеалите:)))))