автор: thebigplucky

На Копие - за актрисата в главната роля

Предпремиера.
Неустойчиво състояние.
Една ще е избраната,
Другата ще запълва графика.
обикновено за ранния следобяд.
И ще си страда мълчешката.
Все в главните роли се проваляме.
Все пробива онази ехидната слагачка,
дето и на режисьорите знае слабостите,
и на кого как...
Гордата душа скита след представленията
по тъмните дъждовни улици.
С прехапани от нерви устни. В очите - с блясък.
С нокти забити до кръв в треперещите длани,
и не носи нищо друго освен обруленото си достойнство.
Почти сама.
Другата - на ръка разстояние, усмихната самодоволно,
с празен поглед витаеш наоколо.
Мракът се спуска. Измамно бавно.
Крачките се забавят.
Да се дочакаме.
Трябва да се приберем заедно. Така ни познават.
Колко много се отдалечихме от началото.
Компромис след компромис. Малко по малко.
Искахме света в краката си.
После светът ни събори на колена.
Отстъпихме. Продадохме. Предадохме.
Разпиляхме. Раздадохме се.
Не остана.
Уморени крачим по нощните тротоари.
След предпремиери е гадно.
Поредният компромис отново ни изтиква до ръба.
И уж е рано за мемоари,
но за размисъл - достатъчно се насъбра.
Този път и край - повече нито крачка назад.
Децата вече разбират достатъчно.
От тях ме е срам…
Ела Бездомна. Пак ще сме приятелки.
Пак ще се мразим и ще се възхищаваме от играта си.
Успях да спра преди да стана жалка.
Употребяваха красотата ми.
На теб употребиха идеалите ти.
Малко сме поомачкани, но в този живот,
за себе си, ние пак ще играем главната роля.
Това е достатъчно.