автор: yd

Може би се срутвам -
ерозирала скала след дъждове -
задръствам пътя.

Времената трудни са
когато дните са страдание за всекиго,
а за мен се различават като вариантите:
Провал
Депресия
Тъга
Самичка съм
Разочарование
Страх
И други още...

Често ми изглежда безнадеждно -
Няма го късметът, въобще (:

Достатъчно и стига -
и липсва мъдростта
на преживяното-научено:
"Не губи надеждата;
Вярата е вечна".

Че може би съм срутена
- камък в свлачище от камъни,
но още трополя надолу с вас -
осмисля ми живота (лично, и различно,
заедно, все пак :)