автор: osi4kata

Ветровито. Дъждовно. И приливът
е захапал брега като примка.
Сити гларуси мокро се свиват
покрай дюните. Ние сме тримка...
Кахалая "кълве" като гламав.
Не е трудно да бъде излъган.
Уж сме трима със въдици само,
а ловим за петнайсет. Не лъжа.
Ето пак се прегъва от тежест
мойта "пръчка", месината скърца
като струна. Превъртам. Запецва...
Ще се скъса... Не, няма... Издърпвам...
Леле, Божке! Огромната риба
се оцъкля с око на Циклоп...
И се сборва със кучето! Циба!
Бягай, куче... Борба за живот.
Кахалаят е колкото мене,
но е мазен. Голямо парче!
Скача лудо и хапе запенен,
к'вото види. Морето реве...