автор: stihiqta

Толкова мъдри са тия
твоите слова...
Толкова честно се хвърляш
света да спасяваш,
ризата последна от гърба си да раздаваш,
души наранени да избавяш
от пламъка на собствения им ад
Толкова чужда болка в сърцето си събрал,
че вече не вярвам на всичко това
Престорен звучиш
и пламъкът блеснал в очите ти
когато пак се горещиш,
престорено май гори...
Толкова любов да си раздал и
едничката твоя да не си задържал