автор: __DEBUG__

де да беше
онази
наркотичната
зависимост
към хубавото
към красотата
която ме залива
с болката
позволяваща ми
да се чувствам
дишащ
в периодичните
замирания
на помпата
в гърдите ми
и като че ли
абстиненцията
изчезна
понесено
от онзи
същия вятър
само ти го знаеш
отлетя то пухчето
разтопи се в огъня
на слънцата
дето светят
над облаците
в мрачните ми мисли
странно преобразен
във липса
крача
с една единствена
обувка
наполовин напред
наполовин назад
опротивял наполовина
към естествения ход
и все така вдъхновен
именно от него