автор: OmeRga

Искам да те няма
Но стоиш тук, упорито и нахално
При мен
И пак, макар и тук, все си другаде
Където аз не мога да бъда

Онзи твой светъл свят, в който никога няма да ме пуснеш
Да надникна поне
Да мога да умра, зърнала тази твоя красота поне веднъж

Като цвете във ваза
Гледаш ме как разцъфвам
Заради теб
И се радваш
Щастлив си
Защото ме владееш

ще се радвам до последия миг
Когато ще окапят моите цветове

и тогава ще се радвам
Със сетни сили ще си спомням как си ме гледал
С очи пръскащи светлина
и онази загадъчна усмивка
която ми даряваше бисерни капчици любов.
Която дишах.
Която ми даваше живот.

С всеки спомен ще се отричм от живота
Със всеки лист, отдаден за едничък спомен светлина, ще се отричам от себе си

Така ще отлетя с последния падащ лист.
Когато ще изличиш (с досада?) моите следи.

Тогава розов прах ще се разнесе по вятъра
Ще танцува с него и ще разказва
Песни за едно минало сърце

И тогава, всеки път когато вятърът прошепне нещо до твоето легло,
Това ще бъда аз.
Ще ти шепна вечно в твоя сън
На непонятния език,
който ти никога не ще да разбереш.