автор: sage

С голите си клони
дървото бърка във очите
на небето.
По вятъра не пращам вече
писмата си, защото изкривява
почерка и ти не можеш
да разбереш дали съм честен
или по думите ти пращам вятър.
А може да те хване хрема,
душата ти ако е гола,
Като дървото в късна есен.