автор: Blue_whale

Недей да си тъжен,
защото не обичам
реката.
Ще бъда със теб,
ще си оставя ръката
във твоята.
Реката минава край мен,
понякога и ти си край нея -
тогава си някак... някак блажен...
Усмихвам се само.
Не смея
и не искам
да те раня и да заговоря
за невъзможната друга река,
за друга -
пак мъжка ръка,
в която мълчеше ръката ми.
За другата
тъй тъжна река,
която удави душата ми.