автор: alisa

Толкова можем - колкото искаме.
Лесно се пишат стихове.
Лесно живеем високо в ниското,
лесно се будим чисти.
Лесно забравяме и си спомняме.
Около сме Околчица.
Ахкаме, охкаме всенародно.
И сме почти воеводи.
Настава вечер. Звезди изгряват.
Броим ги като стотинки.
Честен е който мълчи над хляба.
Мълчи, когато го има.
Тъжна държава с живи герои.
Срам ме е - мъртви са живите.
Лесно се пишат похвални оди.
Само че - крива нивата.
Все на баир, все със думи засявана...
Тая предателска болчица...
Жив е той, жив е...засяда му
името на Околчица.