автор: osi4kata

Изглежда лунатичните ми пориви
се отразяват на живота ми изобщо.
И всичките човешки горести
са в мен. И ме пробождат остро.
Изглежда съм побъркана за трима
и всеки ден съм разнолика.
С ченета на акула мойта рима
захапва нощите и ги помита.
Изглежда нямам сънища изобщо
или по принцип винаги сънувам.
Вървя по перилата боса,
разрошена. Край мен боксува
нетрезво грандоманската тълпа.
Пред бариерата безсилно псува...
Но теб ще пусна.
Само теб.
Ела!