 |  Любовта остана в друга реалност. Не нашата.
Отдалечаваме се. Бавно.
Животът ли го прави...
Изживяхме ли се...
Съзнанието се разпада на части. Мъртво е като цяло.
Иде ред да се постави направеното на кантара.
Преценките винаги се изкривяват с отдалечаването.
По-мъдри ставаме за неща по-неясни.
Поне капката смисъл да откриваме в тях.
Обърках се... Тотално...
Не останаха принципи непогазени.
Защо го правим? И защо продължаваме.
Възрастта е достатъчно наказание за преживяното.
Егоизма си ли слагаме на по-важно място.
Или уникалната си индивидуалност.
Без любов - за какво е всичко това... Суета някаква.
Първичното ли е по-ценно в нас,
или моралът, продукт на обществеността.
Неразбрали и неразбрани преминаваме през пространството.
Времето изтича от нас. Любов - няма...
Какво сме взели, какво сме дали - има ли значение накрая.
Отиваме си голи и ограбени, смазани от неблагодарността на останалите.
От горчивината на разочарованията -
не всичко опитахме докрай.
Не простихме на всички обидите.
Не се покаяхме.
Не потърсихме убежище във вярата.
Втората ни риза - никой не я пожела. После ще я подават.
Любовта го спасяваше - това напишете върху камъка.
Без любов остана...
Публикувано от BlackCat на 24.05.2005 @ 10:19:06
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 12
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Нравствена криза" | Вход | 10 коментара (22 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Нравствена криза
от Dimi (d_filyova@abv.bg) на 24.05.2005 @ 11:42:20
(Профил | Изпрати бележка) | Любовта го спасяваше – това напишете върху камъка.
Без любов остана...
Силен финал на силен стих! Колкото и горчива да е, тази равносметка е единствено вярната. Благодаря ти, че не премълчаваш това, което навярно аз бих. |
Re: Нравствена криза
от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 24.05.2005 @ 13:55:33
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov | Това ли си хареса? :-)
Финалът е хипотетично евентуален.
Аз се стряскам от
"...Неразбрали и неразбрани преминаваме през пространството.
Времето изтича от нас. Любов - няма..." (достатъчно - бих добавил).
Защото е реално :-(
Поне себе си не трябва да лъжем и със себе си - да сме наясно.
Благодаря ти! Чувствителна душа си ти.
Ще те спаси любовта :-)
|
]
Re: Нравствена криза
от stihiqta на 24.05.2005 @ 12:43:49
(Профил | Изпрати бележка) | | Тъжно е когато любовта остане в друга реалност,а преди любовта беше всичко ...или поне всичко и стигаше...ти така си ми казвал,Пламене |
Re: Нравствена криза
от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 24.05.2005 @ 13:29:39
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov | Погледнато спрямо мен - малко е хипотетично. Засега съм си в необходимата реалност.
Но се сблъсквам с толкова егоисъм, нарцисизъм, себичност в обществото ни, че се потрисам.
Ако забеляза - само две парченца са конкретно за мен. Другото е "за нас", без да се изключвам.
Обществото ни е болно. Няма общо лекарство обаче. Всеки сам трябва да си даде сметка за себе си и да си корегира ценностната система. Какво прави; защо; смисъла; последствията...
Остане ли любовта в другата реалност - всичко се изпразва от смисъл и се разпада. Не бих живял и един миг ако всяко утро, всяка среща, всеки миг не е пълен с любов, надежда, очакване. За себе си съм го решил - зомби няма да ставам.Или, или...
Сама по себе си любовта, разбира се, не е всичко и само тя не е достатъчна. Но без нея...
Казах го както можах. Опитах се поне... |
]
Re: Нравствена криза
от stihiqta на 24.05.2005 @ 13:39:27
(Профил | Изпрати бележка) | | Определено ми хареса как си го казал,а и твоите позиции винаги са били на ниво... |
]
Re: Нравствена криза
от midnight_witch на 24.05.2005 @ 12:56:04
(Профил | Изпрати бележка) | какво сме взели
и какво сме дали?
отвъд бариерата
чакат кантарите-
претегляме
себе си
другите
страстите
страховете
желанията
заемите
греховете си...
стиховете си недовършени
свършване нямат,
те ни довършват
опитваме се да се раздаваме-
себеотрицание?
самоотдаване?
отвъд бариерата ще се запитаме
днес само знам
залитаме
губим се в думи
очи
многоточия
...
впрочем в криза съм.
нямам отговор на въпросите.
продължавам да дишам.безочливо.
най-безочливо. |
Re: Нравствена криза
от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 24.05.2005 @ 13:46:14
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov | Отговорите - няма ги.
Или са неясни.
Или нееднозначни.
И утрешните ни постъпки ги опровергават.
Отчайващо е за тези, които го забелязват,
и си дават сметка затова.
Но не трябва да се отказваме.
Трябва да ги търсим постоянно.
Да разказваме на останалите -
каквото сме разбрали.
И как го правим.
Така ще сме донякъде заедно
в преодоляването на кризисните ситуации.
Ще си обещаваме щастието.
И ще си го даваме.
Колкото и да е малко...
А ти си дишай Среднощна. Допада ми безочливостта ти. |
]
Re: Нравствена криза
от libra на 24.05.2005 @ 13:59:03
(Профил | Изпрати бележка) | Всеки самотен ден те докосвам
неназован все още
измислям те
търся те трескава
никога няма да те намирам
и никога няма да спра да те търся..
рано е за епитафии, все още е рано.. |
]
Re: Нравствена криза
от libra на 24.05.2005 @ 23:03:59
(Профил | Изпрати бележка) | няма да ти остане..
както и на мен няма да ми остане
такива сме се родили, търсещи )
и докато сме живи, Нейно благородие г-жа Удача е с нас )) |
]
Re: Нравствена криза
от arlekin на 24.05.2005 @ 19:32:22
(Профил | Изпрати бележка) | Мъдри хора, старци и поети,
бармани, критици и жени
често даваха ми те съвети:
- Спри дотука! Точка! Престани!
Стига вече сладки сантименти!
Стига вече кипарисов плач!
Чувствата не вземат дивиденти,
те си имат сигурен палач!
Двеста грама гроздова забрава.
Две ръце и нежнотръпнещ бюст.
И тогава споменът остава
като непрестъпен остров пуст.
Аз преплувах океан от мъка,
спуснах се във нейните недра.
В океана пътя не обърках.
В локва ли тогава да умра?
Дъното на мъката е черно.
Само камъкът достига там.
Там човек не може да се мерне
лек е той и много е голям.
|
]
Re: Нравствена криза
от rainy ( http://www.slovo.bg/rainy) на 24.05.2005 @ 22:43:45
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Какво сме взели, какво сме дали – има ли значение накрая.
_________________
Как я обичаше? Хайде, кажи ми, КАК?
Раздаде ли й се изцяло? Без да ти го иска? Само защото смяташе, че тя има нужда.
Обичаше ли я с ум, сърце и тяло? Безкомпромисно? Без фонд “резевни остатъци”.
Подаряваше ли й себе си? Без да се пестиш. Така, сякаш утре света ще свърши.
Без да очакваш нищо отсреща, макар да го искаш. И да те боли от обратното...
Виждаше ли неродени свои деца в очите й? Мечтаеше ли ги? Силно, много силно.
Поливаше ли я, когато бе съсухрена? От жажда. Нищо, че ти умираш от безводие.
Създаде ли за нея по-невероятното от най-невероятното? Не за себе си. За нея.
Имаше ли друга потребност? Беше ли й верен? Не само в тривиалния смисъл.
Предаваше ли я в себе си? Изневеряваше ли й? От отчаяние понякога...
Изхвърли ли всички ключове от ръждясалите катинари? Или не можа? Примири се.
Сбогува ли се искрено и честно с минали любови? Не ти стигна куража?
И ги пазеше, защото може да се върнеш към тях? Защото си човек, и се страхуваш...
Даде ли й повече, отколкото имаш дори? Самоубийствено.
С ясното съзнание, че можеш да останеш сам, и нищичко изобщо да получиш...
Бореше ли се за нея? Не в смисъла насила, а когато тя е разпиляна... Събирал ли си я?
Да забравиш себе си. За да не е тя разкъсана, дори и после да те изостави.
Въздуха свършваше ли ти без нея? Казваше ли й го? И да го покажеш...
А когато тя си тръгваше от теб, чакал ли си я? Но не така, минута ... две...
Ослепяваха ли ти от черно зениците? Истински, и не на ужким. И тя да го знае.
Или, разрушен, потънал в празното, търсеше й заместител? И нови мигове...
Стискаше ли й ръката до счупване? Дори и да не е до теб. И да я няма.
И ако не се върне, и не те желае до себе си, поиска ли твоя прах да бъде при нейния?
Поне и само това. Не на някакъв отделен камък...
И всичко, което си й дал, да е от по-значимо от най-голямото значение.
Кажи ми, как я обичаше? КАК? Пред себе си. Накрая...
_________________
|
Re: Нравствена криза
от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 25.05.2005 @ 07:21:42
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov | ...Нищо, че ти умираш от безводие...
__________________________________
Разнищващи въпроси. Пред себе си. Признания.
Пред себе си сме слаби.
Минали грешки преминават през сънищата ни в забавен каданс.
Закъснели съжаления за ненаправеното.
Прескачащи мисли на ръба на разума.
Влудяващи спомени.
Всяко безумно начало.
Разнищващи въпроси.
Дано да ми стигне животът за да им отговоря.
Поне пред себе си.
И да съм честен...
Преди това обаче - да си дам сметка какво точно е станало .
И какво точно съм искал да намеря.
Очевидното обаче отсега мога да ти кажа -
много грешки има направени.
Много неща недовършени останаха.
Много пъти истината остана премълчана -
желанията надделяваха разума.
Много пъти страхът от последствията ме е смачквал -
да не направя онази, последната крачка.
Слагал съм си граници.
Спазвал съм дистанции.
До обезумяване съм си блъскал главата в стената.
В тъмни алкохолни аутизми съм изпадал.
Изкушението да се отдадеш на самосъжалението ме е съблазнявало.
И себе си да излъжа съм успявал...
Разпадал съм се... Събирал съм се...
Различни неща са ме запазвали отсам границата на разума.
И за тях мога да ти кажа – има ги.
Дано да ги откривам винаги, когато потрябват...
Разнищващи въпроси.
Докога ли ще се учим на любов.
Дано си отговоря някога.
|
]
Re: Нравствена криза
от copie на 24.05.2005 @ 23:02:57
(Профил | Изпрати бележка) | Не за коментар - как да коментирам стихове-сентенции? - а, за да ти кажа, че е цялостно и въздействащо. Благодаря ти!
(Макар че:
Възрастта е достатъчно наказание за преживяното.
А дали не е награда?)
|
Re: Нравствена криза
от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 25.05.2005 @ 05:47:23
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov | Човек преминава през много неща. Надраства ги. Надживява ги. Постоянно усъвършенства ценностната си система...
В един момент помъдрява достатъчно за да е над материалното. Тогава единствено му е нужно време, но времето доста е изтекло. Това е цената, която е заплатил за уроците на живота.
А ако си пропилял времето си в глупаво суетене насам-натам потънал в себичност и алчност - с отворени очи ще си отидеш от този свят. Жалко е... Всеки го е правил в една или друга степен.
И неосъзнати продължаваме да го правим. Пилеем... |
]
Re: Нравствена криза
от Ufff на 25.05.2005 @ 19:12:35
(Профил | Изпрати бележка) | Нравствената втора риза спасява ни от първа криза.
Спасение в любов-житейски благослов.
Щом без любов остане-какво ще му остане? Да стане. И отначало. |
Re: Нравствена криза
от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 26.05.2005 @ 07:05:20
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov | ... Да стане. И отначало...
__________________
Права си. Така е. И досега - така я карахме, макар и всеки път все по- трудно и по-трудно.
Или пък на другия вариант: Я си пий пиенето и не се занимавай с глупости... Спасява временно...
И други временни спасения мога да предложа, но "... не останаха принципи непогазени..."
Защо нощем не спим, а се лутаме?
Нравствена криза - така го нарекох. Нещо обратно на истеричната симаритрофия на Вонегът, (там съвестта е потисната от останалата част на съзнанието, сигурно се сещаш). Да взема да си го препрочета ли пак...
Това за втората риза беше много депресиращо. Стискаме си я, стискаме си я - за нас си е безценна. И когато все пак се решим да я дадем на някого - той не я иска... Подминава ни... Дори не с безразличие - просто не ни забелязва. Поне за мен беше шокиращо. Вече няма да я предлагам. Хем са ми казвали да не правя непоискано добро... |
]
Re: Нравствена криза
от Ufff на 26.05.2005 @ 09:01:38
(Профил | Изпрати бележка) | | Мисля, че няма да си спазиш обещанието. Ще я предложиш, когато най-малко очакваш. Мисля, че това не е от сферата на съзнателните решения.:) |
]
Re: Нравствена криза
от estela41 (estela_41@yahoo.com) на 27.05.2005 @ 07:53:15
(Профил | Изпрати бележка) | Много откровен разговор си провел. Пречиства ли ни болката от ясното съзнание , че сме толкова несъвършени?
|
Re: Нравствена криза
от Meiia на 30.07.2005 @ 19:52:25
(Профил | Изпрати бележка) | Изживяхме ли се...
Втората ни риза – никой не я пожела
Тази епитафия накрая такава самота издава....
Какво се случва с любовта, та стигаме дотук с времето. Между отговорите и въпросите си, както винаги си може би в центъра, защото не ни е съдено да осъзнаем всичко изцяло. Просто трябва да обичаме до предела на силите си, за да не се объркваме тотално.
Няма друг критерий освен любовта. Но пък тя има толкова лица...
И аз се обърках. А самотата е последното убежище преди вечното. |
|  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 1022
ХуЛитери: 3
Всичко: 1025
Онлайн сега:
