автор: OmeRga

Не искам да те чакам вече.
С чаша вино и бутилка бяло очакване, което сякаш никога не свършва

Не искам да те търся вече
По винаги еднаквите пътища на лабиринта, които винаги свършват
с чаша вино и едничката светлина на
Изгарящи цигари.
Не те желая вече! Дори в тази студена нощ
Обгърната от мен самата -
самота обладана от отровата на вечното очакване.
Не искам вече никого, защото намерих свободата.
И тя намери мен
Изгнила, превърнах се в прах
Нищо нямам вече, защото всичкото ме взе
Слях се с вятъра
И се нося, и пищя, и пея,
И се виждам как изчезвам

Аз не искам никого

И теб не искам
Защото мен ме няма вече
Остана само тъмната масичка
с чаша вино и догарящата цигара
на следващата твоя аз.