автор: vasilisa

Ще си тръгнеш... аз зная.
В някоя топла свъсена вечер
ще си стиснем ръцете.
Ти ще ме погледнеш със нежност,
аз ще се усмихна с тъга,
а всъщност ще искам да крещя и да вия.

Ще си тръгнеш... аз зная.
Часовникът ще спре
и времето ще умре.
Ще стихне вятърът
и ще заглъхнат вълните.
А аз ще мълча.

Ще поемеш по пътя си
и с теб ще изчезне всяка надежда.
Но аз няма да плача,
за миг ще остана сама в тишината
и ще угася последната свещ.

А после, когато утихне тъгата,
ще изляза навън и ще седна на прага,
за да изгледам последния залез.
Ще стоя и ще чакам... колкото трябва.
Ти ще се върнеш... аз зная.