Съм мълчаливо стихотворение,
отвяно от южния вятър
в Старата планина.
Тукашната мъгла
(с нож да я режеш...)
ми каза:
- Поетите само пеят припева
на отдавна написана песен.
И върху всяка книга със стихове
трябва да блести
(като капка есенен дъжд)
по една епитафия:
"Тук си мълча поетът..."