автор: Rumir

Тази сутрин е жива скалата!
Напоена до дъно с кръв и роса.
На север отново приижда реката
мрачно-бунтовна, велика, сама..

Браилското вино отколе е бреме,
но хъшове горди надигат глава.
Избухват протуберанси в клетките - време е
за нови планети и нови слънца.

Крачка след крачка Дългия път
след Околчица тръгва стръмно нагоре.
Пълчища куршуми челата ще спрат
и душите ни восъчни пламват в огньове.