автор: Albyrta

Госпожа Самота се завръща...
като нежен звук от пиано...
хвърля сакото и ме прегръща
с поглед тънкоусмивчесто странен
Вади небрежно цигара от изисканата си табакера...
с подчертано красив жест я припалва
бодро издухва, предлага на мен...
рядко поддържаме диалог безразличен
обикновено мълчим...
сипвам помалко...да не се застои
пък и често гостува...,
/станала точна - до педантичност/...
Госпожа Самота е приятелка стара,
/нищо че още говорим на Вие/
Тя със нейната тънка цигара
и аз, със моето Виктъри
пепелника препълваме понамръщени...,
леко отпиваме...после аз се замислям...
Госпожа Самота, нямате си представа...
как желая да ви изритам
от вкъщи...
Тя не спори, не се и опитва, грациозно кима с глава
знае си ... пак ще я викна
пък и никога не остава сама.