Безмълвен порив, трепет на колибри,
очакване сред пари на озон,
кънтящи до пределност чиста фибри,
оптегнат като струна хоризонт.
Разбуден миг случайността разплаква,
изригва залез, смугла ведрина,
ефир пулсира, ореол в сумрака,
надежда се разлива в топлина.
Вълнения от ветрове и грохот
без глас се срутват, волност и заря.
Утихваща стихия, мигащ шепот,
отпускане, безкрайност ... заваля!
Тъй нямо е ...
Блажена тишина!
17.05.2005г.