автор: borrco

Свободната воля
във нас се бунтува.
Не иска вериги,
окови,
ярем.
Каиши,
въжета
до болка опъва
и къса ги с ярост,
без жалост съвсем.

И своите рани дълбоки
не жали,
дамгосали всякъде
свойто клеймо.
Цинично,
безчувствено
себе си пали,
във страсти изгаря
душата със зло.

След себе си
пепел
и жар
ще остави,
щом иска да има
без край свобода.
Но своето робство
така ще направи
по-тежко
и черно
дори от смъртта.

А тя, свободата,
до нея е близо,
протегнала нежно
и тъжно
ръка.
Но волята
плюе във нея
със низост
и стяга
фаталната примка
сама…

Свободата е да избереш от какво да бъдеш зависим.