автор: batteria

Или как да построим текст

Още в началото текстът избледнява, за да се появи след три страници отново. Чува се шум от прелистване на хартия, нервен смях, учестено дишане, трополене на крака, които удрят паркета, усеща се електричество, въздухът искри и на третата страница текстът отново се показва като зелено листо, после стебло, после от листенцето се появява чашка, от нея цвят, от тичинката израства брада, после нос и очила и когато се вгледаш отблизо в нея, виждаш, че това е Умберто, разбира се - Един Еко във флората.
Цар на преписите, изкусен лъжец, крадец и манипулатор, една миниатюрна соната, която заглъхва, когато инструментите свирят без партитури и трещи, когато се интерпретират чужди творби.
Малко хора знаят, че в леглото в гранд-хотел „България", където е спал Кемал Ататюрк е полагал изморена глава от софийското вино и пищни софийски моми и един от идеолозите на сюрреализма. Видяхте ли вече връзката? Ама, разбира се. Сюрреализмът е създаден като ново, младо движение, което трябва да освежи думите. Можете да го направите и вие. Вземете суха кърпа, намокрете я от едната страна и забършете прахта от думата, от двете страни, внимавайте да не нарушите почерка.
Ако попадне прах между две думи, забършете и него, така между редовете ще остане празнота, но чиста. Това е задължително, тъй като доста често читателите четат между редовете, а тях използват за бордюр, просто пресичат текста, но виждат само нищото.
Ако попаднете на думи изписани с големи букви наведете глава - това е или име на човек, или име на място. Пред големите букви трябва да се мълчи.
Раздел глаголи: Глаголът е дума, която изобразява действие. Описва такова. В енциклопедиите, които ще пишете, използвайте повече и ярки глаголи, защото иначе текстът е нечетивен. Можете да започнете с леки разтоварващи упражнения. Пример: Днес се събудих в седем, в седем и пет вече бях поет, не много добър, измих си зъбите. Направете разбор на изречението като започнете с въпроса - Какво направих аз?
Както вече забелязахте в горния пример няма подтекст, защото старателно го забърсах с една жълта кърпа. Не ползвайте минерална вода, защото уврежда шрифта.
Сега идва ред на виражите. Виражите в текста. Затегнете колан, усмихнете се, очаква ни турболенция. Виражът това е завой, наведете се, още малко, а така, това е завой. Чупка.
Вашето тяло е път, една криволичеща посока от материята към духа, един скок от градините на Едем към ябълката на грехопадението. Не случайно... Пардон, това е много сложно. В по-късен курс ще говорим за религия, все пак никой не очаква от вас да сте румънец, а както знаете Елиаде е мъртъв отдавна. Леки му букви.
Забрани. Това е дума, която трябва да забравите. Срещнете ли я по пътя премахнете я. Най-лесно забрани се убиват с прескок. Засилете се, наклонете глава, тялото ви трябва да има аеродинамична форма.
Докато летите в небето можете да потърсите главата на барон Мюнхаузен, огледайте се и за безпризорни идеи, а те, както вече знаете, поне се досещате, летят във въздуха.
Единствената особеност е, че идеите не влизат в празни глави. Успокойте се. Вашата глава не е сред тях, поне докато чувате жужене. То е от скоростта.
Малко преди приземяването поемете дъх. Ако не ми вярвате, питайте Весела Лечева. Откатът отклонява траекторията и е възможно да не попаднете в центъра. На вниманието. Дали сте попаднали в десятката се разбира много лесно. Задължително трябва да сте сам. Знаете, че в навечерието на четвъртото хилядолетие, където вашите текстове ще бъдат преоткрити и изучавани, самотата е основен, екзистенциален проблем.
И така стигаме до следващата точка от вашето обучение. Небето и протокола.
Към небето се обръщайте винаги с "Ваше превъзходителство, запетая, ......" На мястото на трите точки изложете кратко исканията си...
Не забравяйте да сложите в края на текста, както се разбрахме старателно избърсан от възможни криви тълкувания и междуредия, името си и вашият подпис.
Не се поддавайте на лоши предчувствия, не се отпускайте в депресивни състояния, не се колебайте, докато пишете.
И не забравяйте, когато Наполеон губи последната си битка, и накрая пуска гвардейците срещу армиите на врага, никой не посяга на гвардейския полк. От уважение към възрастта на героите.
Никак не е лесно, както ни е известно от надгробните плочи, да се доживее до тази преклонна възраст. Преди вас Адам е доживял до 900 години, едва двама са безсмъртните, без да броим Богочовека, за който има клюки, че бил смъртен. И имал гадже.
И така, до пристигането на Re- от небето, опитайте се да подредите наученото до този момент. В случай, че материалът ви е непосилен, мислете си за любов. Това е единственото, което не може да ви се отнеме. Но и не може да ви се даде, както ще разберем по-късно. Дотогава хранете илюзии, че небето ви обича.
И стигаме до възловата дума, поантата във вашата енциклопедия. Илюзията.
Едва ли ви е известна смъртта на гилотината. Разбира се, вие сте чували за нейното хуманно раждане, със секцио и остра пила, но не знаете за смъртта й. Пред духа на д-р Гилотен, пред обвиняващите и пълни със сълзи и кръв очи на хилядите си жертви, гилотината е била заключена за вечен живот след смъртта едва в края на 20-ти век. И по-точно през 1982-ра година.
Тоест е загинала далеч преди вас. Но това не трябва да ви отчайва. И тук идва най-сложната част от вашето обучение. С работно заглавие „Интертекстуален диалог". Какво представлява той. Накратко интертекстуалният диалог е логическа връзка между началото и края на текста. Когато въведете думата студено в началото на изречението опитайте да напишете кратката и не дълга дума сняг, а ако тя ви се вижда прекалено клиширана, използвайте вятър. Преди това обаче затворете добре прозорците, а също и вратите. Знаете какво правят ветровете, особено някои палавници - прогонват идеите, карат кожата да настръхва и отклоняват литературата към размисли за модата и летните колекции, представени на последното прет-а-порте... Живанши е голяма работа. Кой е Живанши? Не е паста за зъби и затова няма кавички. Живанши не е и жен-шен. Друг път ще говорим за това. В неформален кръг. Старайте се да дишате в равномерен ритъм и да не отклонявате вниманието си. Единствено това е начинът за писане на ясни изречения. Пример: Студено е, навярно е от вятъра. Сигурно ще завали. Небето е тъмно.
В случай, че желаете модерна енциклопедия, съобразена с пост, нео и т. н. модернизма, тогава отворете отново широко прозорците и закачете мисълта си за случаен гълъб. И тук е вече вашият шанс. Знаехте ли, че Ной е получил маслиненото клонче от динозавър? Не, нали? Можете да използвате наученото по следния начин: Студено е, динозавър кръжи над ковчега на Ной. Стефане, хер Цвайг, престани да режеш плитките на ревнивите си, пъпчиви героини. Точка.
Уважаеми читатели, както ви е известно лекциите са кратки, стрелките на часовника правят един полукръг и още четвърт отгоре и трябва да се разделим. Надявам се, да размислите по въпросите, които имах приятната задача да ви изложа, а за по-нетърпеливите очаквам ви на обявените на вратата на кабинета ми приемни часове. Неделя от 00:00 часа до 00:01 часа, събота по същото време.