автор: peter_pan

Когато те видя теб, която бе тъй целомъдрено зряла
да се дивиш на този глупак безумна и оглупяла,
на който си дала любовта си, любящите си ръце
и го докосваш толкова интимно, че всеки разбира
знам най-скрити неща; и когато знам,
че най-светите твои мечти ти изцяло отдала си
на червените му устни и на празните пируети,
на тези силни крака и ръце, това розово лице
е запалило сърцето ти в такъв любовен пламък,
че дарила си му всяко свое докосване, жест,
всяка своя тайна до последната, целия ти живот
- О, тогава знам, че ще дочакам теб, жената-любовница
до великия момент когато любовта навлязла е в залеза
и остава само да наблюдаваш как голям става носът
и потен врата, и на лицето и очите се губи цвета.
Те всички твои са и само на теб до смъртта.
Ден след ден с него ще седиш и ще отбелязваш
по-мазната вратовръзка, палтото мръсно, намачкано;
как хубостта се изражда в помпозност, силата в мазност -
а любовта, любовта, любовта в навик,
и след това,
когато всичко прекрасно в мъжа е в своя край,
а ти, която обичаше младостта и чистотата, да се грижиш
за старо тяло миришещо, мръсно, устата с капеща слуз,
устните отпуснати ще висят неспособни дори
слюнката да задържат, и ти ще понасяш най-лошото -
странната, прикрита любовна игра на сенилността,
и ще търсиш в тези свидни очи човешко послание,
главата безпомощна плешива ще подпираш, за да го има
този остатък от живот отминал и любов забравена.
Тогава ще си уморена, а страстта в теб мъртва, прогнила;
а той ще бъде мръсен, мръсен!
О, грация ти свободна,
лекопръста, за това ще стене сърцето като види това.
Така аз виждам твоя мъж и теб!
А ти, -
О, когато ТОВА време дойде, ще си мръсна и ти!


Jealousy – Rupert Brooke


When I see you, who were so wise and cool,
Gazing with silly sickness on that fool
You've given your love to, your adoring hands
Touch his so intimately that each understands,
I know, most hidden things; and when I know
Your holiest dreams yield to the stupid bow
Of his red lips, and that the empty grace
Of those strong legs and arms, that rosy face,
Has beaten your heart to such a flame of love,
That you have given him every touch and move,
Wrinkle and secret of you, all your life,
-- Oh! then I know I'm waiting, lover-wife,
For the great time when love is at a close,
And all its fruit's to watch the thickening nose
And sweaty neck and dulling face and eye,
That are yours, and you, most surely, till you die!
Day after day you'll sit with him and note
The greasier tie, the dingy wrinkling coat;
As prettiness turns to pomp, and strength to fat,
And love, love, love to habit!
And after that,
When all that's fine in man is at an end,
And you, that loved young life and clean, must tend
A foul sick fumbling dribbling body and old,
When his rare lips hang flabby and can't hold
Slobber, and you're enduring that worst thing,
Senility's queasy furtive love-making,
And searching those dear eyes for human meaning,
Propping the bald and helpless head, and cleaning
A scrap that life's flung by, and love's forgotten, --
Then you'll be tired; and passion dead and rotten;
And he'll be dirty, dirty!
O lithe and free
And lightfoot, that the poor heart cries to see,
That's how I'll see your man and you! --

But you
-- Oh, when THAT time comes, you'll be dirty too!