автор: dekard

(Разказ за малките неща)


Валеше. Беше тъмно. В колата настъпи неловко мълчание. Беше странно. Не се беше случвало преди. Тримата обикновено ентусиазирано обсъждаха. Но не и сега. Павел усети разликата. Не знаеше защо е така, а и за пръв път не изпитваше подтик да разсее мълчанието. Колата бързаше. Улички и булеварди се появяваха и изчезваха назад в далечината. Иво безмълвно и настървено заобикаляше препятствия и локви и устремено вървеше напред. Павел следеше движението. Оставаше малко от пътя, а още никой не продумваше. Погледна назад към Ели. Тя гледаше през прозореца. А мълчанието се сгъстяваше. Още пет минути до целта - мястото, където Иво щеше да ги остави. Павел започна да желае по-скорошната раздяла с Иво. Определено странна мисъл за него верния и всеотдаен приятел. Почуства се леко гузен, Но трябваше да признае, че радостта от общуването с Иво тази вечер я нямаше. Явно той имаше проблем, за който не успя да изкопчи нищо. Беше изнервен и рязък. А до днес не беше и давал да се допусне, че може да изгуби контрол.
Светът навън изглеждаше мрачен и пуст. Дъждът се засилваше. Колата спря близо до входа. Иво загаси двигателя. Павел се обърна към Ели и се смая. Тя плачеше. Рязко се извърна с неразбиращ поглед към Иво. Той изглеждаше спокоен. Пак погледна към Ели. Тя не плачеше. Изглеждаше просто изморена. "Странна илюзия на съзнаниети ми" - си помисли Павел - "Ама, че игри ми играе разума понякога, но гримасата си беше странна така или иначе и нищо чудно, че съм я объркал с плач". Опита да прикрие объркването си с бърза благодарност "за транспорта и всичко останало", до като излизаше. Тя го беше изпреварила с малко. В момента, в който затвори вратата колата тръгна. Направи бърза дъга, но не успя да обърне посоката в малкото пространство. Спря рязко. Направи дъга в другата посока назад, пак спря и този път продължи напред.
Павел погледа колата, до като правеше маневри. После погледна Ели. Това изстрелване на колата сигурно си имаше обяснение или пък той окончателно се беше побъркал и виждаше призраци. Не, определено нещо не беше наред. Прибраха се в апартамента, Съзнанието му не преставаше трескаво да работи - "Какво по дяволите става?". Да не би всичко да идва от филма, който гледахме преди това? "Мементо" - главния герой през няколко часа си губи паметта, а с това сменя и реалността, в която живее. "Може и от филма да е, но Иво определено днес не беше на себе си, ... А и илюзията с плача беше най-сериозното объркване, което ми се беше случвало от години". Не, нещо не беше наред. Той стоеше прав в хола до прозореца и мислеше изпълнен с тревога. Накрая допусна недопустимото - "Тя знаеше нещо, което му убягваше". Беше длъжен да провери. Ели излезе от банята, намери го в хола и го попита спокойно и леко уморено дали всичко е наред. "Искам да те попитам нещо важно" - каза той. Изчака малко и продължи - "Имаш ли да ми казваш нещо?". Тя се замисли, после безизразно отговори - "Не".
Беше голямо облекчение за него. И какви глупости въобще му минаваха през главата. Нищо не можеше да смути идилията. ... Красотата и хармонията в отношенията им. Перфектната хармонична връзка с нея. ... Приятелството му с него. Та тя датираше почти, от както се помнеше. Това бяха неща редки и достъпни само за единици. ... Но той бъркаше! Това което беше сметнал за дребна халюцинация се оказа искрата от запален фитил. Скоро светът му нямаше да съществува. Красивата илюзия щеше да бъде заменена с пуст свят обитаван от сенки.