автор: perlitta

когато някой
си престъргва музиката по високите
цялата ми усмивка
така се озъбва
че черепът ми се обелва от лицето
и басът блъска
в очните ми орбити
залутва се из синузите
изскача под брадичката
където до преди било е гърлото
клавишите се гонят през ребрата
и маршируват по гръбнака
леви десни
прешлен след прешлен
лопатките са станали чинели
капачките, подритвани от касата
достигат чак до празния ми череп
където се заселил кларинета
и вързал си хамак
когато някой си разхожда музиката в мен
съвсем обелена от себе си оставам
дори когато глезените лепнат за земята
от някакво приличие завързано за стол
макар че маниерите със ми съблякла
и най-безсрамно си тактувам с кокъл гол