автор: xer-t

Като бръшлян пълзеше тялото ти
по устните ми бледи,
розови деца в игра и
плач пленени.

Сънят ти две думи арамейски не обелваше на кръст
и за копитата на хиксосите или добро, или нищо.

На староегипетски (някъде прочетох), слагали пред името
на желаната нефер и колкото повече пъти
по-хубава искали да кажат.
Нефертити те наричаха.

Нефернефермоя,

докога ще тровиш с дивните си думи
прикованите ми устни…

и къщата на спомените
вечно ще увиваш…
Нека,
нека да забравя и паметта отново да се прероди и остарее
в спомен…

…по-хубава от сън на стих.<